"Изпълнителната власт и политиците не трябва да се бъркат професионално и кадрово в ръководството на БНР. Не може и определени неправителствени организации и партийно пристрастни групички в радиото да смятат, че то им е частна собственост и могат да си правят каквото си искат с държавните средства, които получават от бюджета на всички данъкоплатци." Това заяви в интервю за предаването "Неделя 150" по програма "Хоризонт" на Българското национално радио вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов.

За него обаче въпросът не може да бъде представян и само като "свобода на словото и някой, който й посяга". Според вицепремиера "никой не може и не трябва да си мисли, че под хубавата мантия на свободата на словото може да прави каквото си иска, защитавайки определени идеи".

Кризата в БНР започна на 12 септември, когато журналистът Силвия Великова беше свалена от ефир. Тя беше върната часове по-късно, а на 13 септември излъчването на програма "Хоризонт" беше спряно за близо 5 часа. Последва проверка на прокуратурата по случая, тъй като по закон БНР е част от стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност. В момента съдбата на Светослав Костов на поста генерален директор на БНР е под въпрос, а в петък Съюзът на българските журналисти поиска неговата оставка.

Той каза, че би одобрил конкретен механизъм, според който журналистическата гилдия да има по-големи правомощия. "Но срещу условието радиото да не се превръща в частна собственост на група неправителствени организации с погрешни разбирания за света и човешкото развитие. Аз толкова плювни по теми като гей парадите и циганите не съм чул, отколкото от ваши колеги в радиото", обясни Каракачанов. 

"Работата на журналистите е не да правят оценки, а да предават фактите такива, каквито са, и да не вземат политическа страна и да ми глаголстват по теми, които дали ги разбират или не ги разбират, това си е тяхна работа. Да си имат убежденията, да си ги държат вкъщи", каза още той.

Според Каракачанов изход ситуацията в БНР трябва да намерят журналистическата гилдия и СЕМ. А от този случай може да се породи истински дебат за журналистиката и нейното състояние в България.

Кризата в БНР започна на 12 септември, когато журналистката Силвия Великова беше свалена от ефир.

Дневник