Нивото на Световния океан може да се повиши с между 60 см и 1 м в следващите 80 години и с 2.3-5.4 м до 2300 г., ако не се ограничат въглеродните емисии, отделяни в атмосферата. Дори да се вземат всички възможни мерки обаче, част от повишението е неизбежно.

Това се казва в дългоочакван доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC), публикуван днес. Изследователите смятат, че увеличението до 2100 г. би било 10 пъти по-бързо, отколкото през 20 в., но при сегашното топене на ледените покривки драстичните мерки биха го спрели само отчасти - морското равнище ще се покачи така или иначе с 29-59 см до края на века.

Това е е и най-лошият сценарий. Според Зита Себесвари (сред авторите на доклада) "не може да се изключат" наскоро публикувани варианти като доклада на Бристолския университет, допускащ промяна от 2.38 метра до края на века.

"Драматичното в повишаването на морското равнище е, че ако приемем, че 1 м ще се случи до 2100 г., ще приемем 4 м до 2300 г. Не можем да поемем такъв риск", смята Себесвари.

Освен това метеорологични явления, които преди се случваха веднъж на век, към 2050 г. ще са започнали да засягат части от Земята веднъж годишно независимо дали въглеродните емисии бъдат ограничени.

Част от промените са неизбежни

Докладът се изготвя "в унисон с целите, които си поставиха правителствата в климатичното споразумение от Париж през 2015 г." да намалят парниковите газове, което ще "ограничи промените в океана и криосферата (замръзналата част от земята - бел. ред.).

Част от промените са неизбежни, смята панелът. Те включват по-интензивни метеорологични явления, топенето на пермафроста и намаляването на биоразнообразието в Световния океан. Дългосрочно

"Океаните и криосферата - замръзналите части на планетата - имат жизненоважна роля за живота на Земята", се казва в прессъобщението, с което бе представен докладът. "Общо 670 млн. души във високопланинските райони и 680 млн. души в разположените (на малка надморска височина) крайбрежни райони зависят пряко от тези системи."

Още четири милиона души живеят постоянно в района на Арктика, а 65 млн. - в развиващи се страни и малки острови. Отделно, сочи докладът, броят на хората, живеещи в крайбрежни райони, и този на зависимите от високопланинските ледници е значително по-голям и се измерва в милиарди. До 2100 г. по-малките ледници в Европа, Източна Африка, части от Андите и в Индонезия ще загубят над 80% от ледената си маса при сценарий, в който продължи отделянето на значително количество емисии.

"Само" метър?

Голяма част от сушата може да е високо над морското равнище. По крайбрежието обаче са половината от мегаполисите по света. Общо 2 млрд. души живеят край морета и океани. Би Би Си цитира изследване на климатичната група C40 - според което са застрашени градове като Лондон, Истанбул, Ню Йорк, Карачи, Мумбай, Шанхай, Джакарта, Буенос Айрес и много други.

Дори ако повишаването на температурата на Земята е само 2 градуса по Целзий (а учени смятат това за не най-лошия сценарий), щетите може да са няколко трилиона долара годишно, мигрантите - милиони.


Когато морето се затопли

Досега океаните служеха като буфер - поемаха голяма част от топлината, създавана от употребата на въглища, петрол и газ. Със загряването "горещите вълни" в океаните ще стават все по-чести, а заради въглеродния диоксид, който те поемат, средата става по-киселинна и това влияе на екосистемите. Променящият се състав на водата се изразява и в загуба на кислород близо до водната повърхност - "мъртвите" зони ще се увеличат.

Промяната в температурите на океаните ще се отрази на теченията, оформящи климата на огромни части от сушата, и ще доведе до много метеорологични явления като Ел Ниньо.

"Океанът е поел над 90% от допълнителната топлина в климатичната система. До 2100 г. океанът ще поеме 2 до 4 пъти повече, отколкото между 1970 и (настоящия момент), ако глобалното затопляне се ограничи до 2 градуса по Целзий, и до 5-7 пъти повече при по-големи емисии." Океанът също така е поел между 20 и 30% от отделения заради човешка дейност въглероден диоксид от 1980 г. досега.

Не са само океаните

Близо 2 млрд. души зависят от ледниците, за да си набавят вода. Те също се топят бързо и тези процеси ще увеличат и образуването на свлачища, смята панелът. Застрашени са басейните на реки като Ганг и Яндзъ - сред десетте големи в Азия, захранвани от хималайски ледници.

Топенето на ледовете (високопланински и морски), което е главен фактор за повишаващото се морско равнище, е особено изразено в Северния ледовит океан. Там ледът "намалява всеки месец през годината и изтънява все повече", продължава докладът. Ако глобалното затопляне се ограничи до 1.5 градуса над доиндустриалните нива, в океана няма да има ледена покривка само веднъж на 100 г., вероятно през септември. Ако затоплянето обаче достигне 2 градуса, това ще се случва на всеки 3 години. Ако замърсяването с въглерод продължи, до края на века има между 10 и 35 процента вероятност всяка година арктическият воден лед да изчезва през септември.

Горските пожари и топящите се ледове и сняг в тундрата са част от още по-тревожна картина. Проблемът е в очакването този и следващият век да продължи топенето на пермафроста на места като Аляска и Сибир - замръзнал слой, покриващ 24% от сушата в Северното полукълбо и съдържащ 0.022% от общото количество вода на Земята. Слоят е част от цикъла на въглеродния диоксид в почвата и атмосферата, а при топенето му би се освободило значително количество метан.

Почти сигурно е топенето на една четвърт от вечно замръзналия слой. По-голямата останала част също ще се стопи, ако не бъдат ограничени въглеродните емисии, а това би освободило в атмосферата стотици милиарди тонове въглероден диоксид и метан, продължава панелът.

Още изводи

Нивото на водата понастоящем се покачва с 3.66 милиметра годишно - 2.5 пъти по-бързо от темповете в периода между 1900 и 1990 г.

Океаните на планетата вече са изгубили между 1 и 3 процента от кислорода в горните си нива и ще губят още, ако затоплянето продължи.

От 2006 до 2015 г. топенето на ледове от Гренландия, Антарктида и планинските ледници се е ускорило. Понастоящем годишната загуба на лед се равнява на 720 млрд. тона. Арктическата юнска снежна покривка се е свила наполовина след 1967 г. до 2.5 млн. квадратни километра.

Арктическият воден лед през септември, когато се отчита годишният минимум, намалява с близо 13 процента на десетилетие след 1979 г. Тази година бяха отчетени вторите рекордно ниска нива, откакто се води статистика.

Заради климатичните промени морските животни вероятно ще намалеят с 15 процента до края на века, а уловът - с между 21 и 24 процента.

За панела на ООН

Международният панел за климатичните промени (с англоезично съкращение IPCC) е част от Организацията на обединените нации. Той систематизира и обобщава познанията за климатичните промени, цели да оцени риска от "човешкия фактор" в климатичните промени, потенциалния им ефект и мерките, които биха могли да се вземат.

За всеки доклад се събират стотици учени. Тазгодишният доклад не е от "специалните" - по-големи с оценки за периоди от 5 до 7 години. Следващият ще се публикува през 2022 г.

Миналогодишен доклад "даде" на човечеството 12 години да ограничи катастрофите, причинени от климатичните промени, макар един от докладчиците в IPCC наскоро да се усъмни в този срок и да предупреди, че състоянието на "климатичен апартейд" може да е много по-близо.

Дневник