Високопланинското Каракашево езеро в подножието на връх Мусала е започнало да се заблатява. Това показва анализ на пробите, които български учени антарктици са взели в подводна мисия на 14 септември. Вместо за хилядолетия, промените са настъпили за 20 години, съобщава Би Ти Ви.

Езерото се намира на 2396 м надморска височина и е дълбоко над 7 м.

Пробите вече се намират в Биологическия факултет на Софийския университет. Там учените изследват два елемента за качество – химични и биологични.

Подобно изследване преди 20 години е показало, че водата отговаря на всички характеристики на високопланинско езеро. Сега доцент Йована Тодорова, специалист по контрол на водите в Биологическия факултет на Софийския университет, установява, че почти всички химични показатели многократно надвишават нормата.

"Стойностите, които отчитаме по отношение на азота, са много високи. Това показва този характер на вероятно замърсяване с отходни води, както вие използвахте тази дума. Ние го наричаме битово-отпадъчен тип води", обяснява доц. Тодорова.

Пробите от някога кристално чистите планински води днес са близки до тези от язовирите около София.
"Започва да се увеличава притокът на елементи или вещества, които служат за храна. Различни организми се появяват, които започват да участват и за които преди не е стигало", обяснява проф. Нешо Чипев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

Биологичният анализ на доцент Любомир Кендеров го потвърждава. Той е един от леководолазите, който е взел пробите. Още на място те констатират ниска прозрачност и зелен цвят на водата между петия и седмия метър, което се дължи на цъфтеж на фитопланктон.

"Къде ли не сме събирали проби, но такова нещо не бяхме виждали досега – да плуваме в плътен облак от водни бълхи. Те са там само, защото имат храна. Развили са се в такова количество, което не е характерно за високопланинско езеро", обясни доцент Кендеров.

Водните бълхи са характерни за високопланинските езера, но не и тяхната огромна популация.

"За голямо съжаление във видовия състав на този зоопланктон успяхме да открием и други малки микроскопични организми, казват се ротиферии. Те са характерни само и единствено за силно заблатени водни басейни", допълни доцент Кендеров.

Учените успяват да измерят и над един метър утайка на езерното дъно, от която взимат проби.

Вероятно процесите в езерото се дължат освен на пряката човешка дейност, така и на общото замърсяване на околната среда. Учените обясняват, че екосистемата би могла да се възстанови до известна степен, но само ако хората спрат да й вредят.

Те призовават за строг контрол и санкции за туристи, които изхвърлят боклуци, а хижите да бъдат задължени да изградят пречиствателни станции.

Дневник