Джеймс Пийбълс за теоретични открития във физическата космология и Мишел Майор и Дидие Куело за откритието на първата екзопланета - това са носителите на Нобелова награда за физика тази година.

Пийбълс взима половината награда от 9 млн. шведски крони. "Теоретичната му рамка, развита в продължение на две десетилетия, е основата на съвременното разбиране за историята на Вселената - от Големия взрив преди 14 млрд. години до днешния ден", обясняват от Нобеловия комитет. От Големия взрив насам тя се разширява и охлажда и теоретичните му модели са успели да предвидят формата, материята и енергията, съдържащи се в нея - а последните измервания ги потвърждават.

400 хил. години след Големия взрив, Вселената е станала прозрачна и светлинните лъчи са започнали да пътуват през пространството; дори днес има следи от тази древна радиация, а в нея се крият много тайни, казват още от Нобеловия комитет. Пийбълс е успял да интерпретира тези следи и да открие нови физически процеси.

Майор и Куело, които са работили заедно, ще си поделят другата половина от наградата. През 1995 г. в Южна Франция, те за пръв път са открили екзопланета (планета, намиращи се извън Слънчевата система). Тя обикаля около звездата 51 Pegasi, която е подобна на слънцето. Самата планета, на име 51 Pegasi b, е "газова топка, сравнима с най-големия газов гигант в Слънчевата система - Юпитер". Името ѝ, прието от Международния астрономически съюз през 2015 г., е Димидиум ("половин", от латински) като препратка към това, че масата ѝ е поне наполовина от тази на Юпитер.

Откритието им предизвиква революция в астрономията, а оттогавам насам са открити над 4000 екзопланети.

Дневник