Подсъдими за умишлени убийства няма да имат възможност с признаване на фактите и обстоятелствата от обвинителния акт да се ползват от намаляване на наказанието с 1/3. Това гласуваха и приеха днес на второ четене депутатите в правната комисия в парламента с с 9 гласа "за", трима "против" и трима "въздържал се".
Промяната се въвежда в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и първоначалният вариант бе по идея на БСП, "Обединени патриоти" и "Воля". От днешното заседание отсъстваха депутатите от ДПС.

Той предвиждаше съкратеното съдебно следствие да не може да се прилага в случаите не само на умишлени убийства, но и умишлено причиняване на тежка телесна повреда. По предложение на ГЕРБ обаче редукция на наказанието ще има и в случаите на причиняване на тежки телесни повреди. Още утре депутатите ще го обсъждат като първа точка на заседанието си в пленарна зала.

На заседанието в комисията днес бяха поканени министърът на правосъдието Данаил Кирилов и замесникът на главния прокурор Милена Шишкова.

Красимир Ципов от ГЕРБ посочи, че са поискали справка от прокуратурата за това колко подсъдими за убийства и колко за тежка телесна повреда са се възползвали от сегашната възможност, която дава законът – да признаят факти и обстоятелства и да получат намаляване на наказанието с 1/3.

Данните показват, че за последните 5 години от 567 осъдени за двата вида престъпления 156 са поискали съкратено съдебно следствие. От ползвалите възможността в закона 156 души, само един е бил подсъдим за телесна повреда. Най-често от намаляване на наказанието с признаване на факти и обстоятелства от обвинителния акт са се възползвали подсъдими за най-тежките престъпления – квалифицирани убийства.

По думите на Шишкова обаче тази статистика не е достатъчно точна, тъй като в нея не се включват други престъпления като например грабеж, придружен с убийство. Освен това тя обясни, че има две възможни процедури за съкратено съдебно следствие и не е сигурно дали съдът е уважил искането на подсъдимите във всички тези случаи.

"Тази цифра – 156 лица с влезли в сила присъди фактически отразява всички осъдени по съкратено съдебно следствие, което обаче не е задължително да е обвърано с редукция на наказанието. Най-голямата цифра на осъдените по реда на съкратеното съдебно следствие са за умишлени убийства и квалифицирани убийства с наказание доживотен затвор и с доживотен затвор без право на замяна", поясни Шишкова.

Няколко пъти депутатите я питаха какво е становището на прокуратурата по тези промени, а тя няколко пъти посочи, че няма основание прокуратурата да отстъпва от първоначалното си становище, както и че решението е на законодателя.

Данните от прокуратурата станаха повод министърът на правосъдието Данаил Кирилов да призова депутатите да не пренебрегват първоначалното решение, което той и ГЕРБ предложиха за съкратеното съдебно следствие. По думите му, трябва с промени, но този път в Наказателния кодекс, да се предвиди възможност съдът да преценява дали да намали наказанието на подсъдимия и дали това да стане с 1/3 или с 1/5. Такъв законопроект бе внесен от ГЕРБ, но дебатът по него бе отложен и ще се поднови след изборите, за да не бъде "натоварен с емоции и да не е се взема решението в предизборна обстановка", посочи Кирилов.

Дебатът за баланса между справедливост и достатъчно бързо правораздаване продължи с изказвания на Явор Нотев от "Атака", който посочи, че за обществото е неприемливо подсъдимите за най-тежки престъпления да имат възможност с признаване на фактите да намалят наказанието – а санкциите са определени в Наказателния кодекс.

Министър Кирилов посочи, че трябва да се балансира, а не да се вземат крайни решения заради конкретни казуси. Повод за започналия дебат и внесените проекти за промени в законодателството бе последният случай с детето в с. Сотиря, който предизвика недоволството както на обществото, така и на представителите на политически партии. Близки на детето и роднини на жертви присъстваха на първото заседание на комисията по правни въпроси и призоваваха за справедливост и отпадане на съкратеното съдебно следствие.

Дневник