Докато България очаква решение за влизането си в Шенген, а ЕС не показва политическа воля за разширяване поне в следващите 4-5 години, западните ѝ съседи обсъждат "малък" вариант на това европейско споразумение за пътуване между държави без паспортен контрол. Но то може да промени Балканите, защото идеята е много по-широка - зона за свободно движение на хора, стоки и услуги от унгарската до гръцката и от българската до хърватската и черногорската граници.

"Малък Шенген, голяма полза" или "Малък Шенген - повече инвестиции, по-малко разходи на границата" - това са два от начините, по които сръбската държавна телевизия РТС определя проекта, събиращ трима балкански лидери в Нови Сад днес и утре.

Те невинаги са показвали топли чувства помежду си, а отношенията между Скопие и Белград останаха в застой и дори преминаха през труден момент след изборите през 2017 г. Лидерите на Сърбия, Албания и Северна Македония - президентът Александър Вучич и премиерите Еди Рама и Зоран Заев - обаче ще обсъждат план, който първоначално би трябвало да премахне митническите и гранични бариери.

Идеята, която трябва да започне с практични стъпки като въвеждане на обща (и еднократна) тол такса и обща инфраструктура за зареждане на електромобили, би трябвало да прерасне до свободно движение на стоки, хора и услуги - нещо, което в западнобалканските медии доби гражданственост като "малък Шенген".

Към такъв съюз Вучич се надява един ден да приъседини и Косово, както и да привлече Босна и Херцеговина и Черна гора. За него в противен случаи държавите от региона остават малки и слаби на чужди пазари, а биха могли да бъдат "несравнимо по-силни" пред света и ЕС. Обратно - ако се обединят, страните с 20 млн. жители, около 350 хил. фирми и все по-важно значение като транзитна точка в европейската търговия, могат да постигнат повече.

Какво точно е "малък Шенген"

Идеите как ще изглежда "малкият Шенген" варират - дали ще става дума за митнически съюз, възраждане на Югославия (плюс Албания) или "утешителна награда" заради бавещата се евроинтеграция? Преди началото на разговорите експертите не са единодушни.

Домакинството е на Вучич, но инициативата не е само негова. На среща на върха на Европейската банка за възстановяване и развитие в Сараево по-рано тази година Рама каза същото: "Балканите трябва да направят свой модел на Шенген".

Няколко месеца по-късно Вучич, докато бе в Ню Йорк за Общото събрание на ООН, каза, че Сърбия е отворена за определяния от някои като "малък Шенген" формат. Според него обаче подобен проект трябва да включва елементи, които той и преди е застъпвал - пълна свобода на придвижване за хора, стоки и услуги.

Решението на "Фолксваген" да избере по-големия пазар Турция за новия си завод е пример за нуждата държавите от региона да работят повече заедно и да предлагат общ продукт, смята сръбският министър на инфраструктурата Зорана Михайлович. Според "Танюг" от македонския кабинет са заявили, че създаването на "малък Шенген" е единствена възможност за региона да подобри връзките между отделните държави и да ускори влизането си в ЕС.

Повече от търговско споразумение

Безмитна търговия на теория се осъществява и сега в голяма степен в рамките на организацията CEFTA (Централноевропейското споразумение за свободна търговия), в която членуват. Стремежът за пълно прилагане на споразумението обаче се оказа отслабен от решението на Косово да въведе наказателни мита срещу Сърбия заради кампанията за блокиране по пътя към международни организации. CEFTA е споразумение, създадено от централноевропейски страни през 1992 г., които обаче го напускат след присъединяване в ЕС през 2004, 2007 и 2013 г.. В момента в него са шестте балкански държави извън съюза (Косово е представлявано от мисията на ООН) и Молдова.

За сръбската служба на Би Би Си инвестиционният експерт Милан Ковачевич определи споменаването на Шенген не просто като идея за икономическо сътрудничество, а като предложение за "връщане на един вид нова Югославия и обща политика". В икономически план обаче това е проект, чрез който Сърбия би могла да си осигури свободно движение на капитали.

Саша Джогович от Института за пазарни изследвания също смята, че "малък Шенген" би означавал по-евтино производство за Сърбия и по-малко бюрокрация, но и политически ползи особено в момент, когато митата, наложени от Косово, създават и икономически проблеми.

Според Джогович подобен формат би означавал също така, че Сърбия, Северна Македония и Албания биха били един пазар и това би улеснило потока на хора и стоки. Той обаче също така би засилил доверието между страните и би укрепил и други типове сътрудничество като това срещу организираната престъпност. Например Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария "често продават стоката си заедно".

Освен това, казва за в. "Данас" професор Предраг Биелич от икономическия факултет на Белградския университет, "малкият Шенген" е далеч по-реалистичен от всички други опити за интеграция, за които досега се е говорило.

Бранко Азески, председател на Стопанската камара на Северна Македония, също оценява високо подобна стъпка, тъй като тя би довела до общи арбитражи, кредитни бюра, въздушна линия, газификация и други. Според директора на Центъра за икономически изследвания в Тирана Зеф Преци идеята е в духа на Берлиския процес - "само със свободно придвижване на капитали, култура и хора имаме по-добро бъдеще и ще сме по-близки до ЕС," казва той за сърбохърватската редакция на "Свободна Европа".

Дали е добра идея

Не всички споделят този ентусиазъм. Махмут Бушатлия, инвестиционен консултант в Белград, отбелязва за същата медия, че съвсем не е известно какво могат да произвеждат заедно страните от региона, а и тази продукция да е конкурентна на европейския и световния пазар.

Северна Македония няма нужда от "Малък Шенген" в момент, когато е пред вратата на НАТО и има шанс да преговаря с Европейския съюз, смята председателят на Съюза на стопанските камари на Македония Данела Арсовска. Сърбия има различни външнополитически приоритети, а Албания е "крачка назад" във всички доклади, казва тя, цитирана от електронното издание МКД.

"Както не ни беше добре да сме сегрегирани в гетото Западни Балкани, сега в още по-малък формат ще се изолираме в "Малък Шенген"," продължава тя. Защо да правим микроикономически съюзи, когато целта ни трябва да е да станем част от единствения икономически пазар на Европейския съюз, а не вечно да чакаме пред вратите на ЕС като диво месо, отцепено от интеграцията, с утехата, че сме част от някакъв "малък Шенген". Не, благодарим."

Според бившия македонски финансов министър Петар Гошев пък опитът от нефукционирането на CEFTA (случаят с Косово доказа това) предполага силна политическа воля и от трите страни, а "на Балканите никога не се знае кога и кой може да направи проблем, нито от какво." Ако все пак се стигне до успех, области като енергетиката и транспорта дават шанс за сътрудничество, казва той.

На съвсем друго мнение е сръбският министър на търговията Расим Ляич. Не става дума за "утешителна награда" или "втора лига" в Европа, тъй като ЕС остава приоритет за всяка страна поотделно, смята той. "Но нашият път в ЕС очевидно ще продължи, а докато продължи, трябва да развиваме всички способности, които имаме в региона."

Дневник