Фотодокументалната изложба „Унгарски следи в Шумен” представя РБ „Стилиян Чилингиров“. Тя е по повод Деня на българо-унгарското приятелство – 19 октомври, който се отбелязва в двете страни от 2016 г. насам.

Изложбата ще бъде открита на 16 октомври (сряда) от 18 ч. в Унгарския културен институт в София. Предвижда се експозицията да гостува в столицата до 1 ноември 2019 г., след което ще бъде представена и в Шумен.

На 17 пана в двуезичен текстов (на български и унгарски) и снимков материал са представени знакови събития и личности от унгарската история, свързани с икономическия, обществения и културния живот на Шумен. Експозицията проследява съдбата на прогонените след разгрома на революцията унгарски и полски емигранти, водени от Лайош Кошут, на територията на поробена България и техния принос за обществения и духовен напредък на възрожденския Шумен. Припомня се ролята им за стопанските и културни начала, които се поставят с тяхното присъствие в града: пивоварното производство, новите занаяти, модерното земеделие, големите обществени постройки, изградени по техен план и с тяхна помощ, създаването на първия български оркестър за европейска музика, началото на българския театър, ръкописният вестник и памфлета, както и новият дух на освободеност и независимост, който донасят със себе си.

В кратка хронология са отбелязани по-важните моменти от престоя на унгарците през периода 1849 – 1850 г. от пристигането им в българските земи. Писмените свидетелства, които Кошутовите съмишленици оставят в своите дневници, разказват за впечатленията им от прекрасната българска природа и неописуемата бедност и труден живот на местното население. Отделено е внимание и на по-малобройното, но също толкова важно като принос унгарско присъствие през 60-те – 70-те години на XIX в. в лицето на Калман Ронже, учител в шуменското класно училище, който въвежда заниманията със спорт и туризъм в Шумен и в цяла България; Георги Силаги, собственик на първата аптека в града и деец с важна роля за развитието на театралното дело по онова време.

Важен акцент в изложбата е подчертаването на приноса на унгарски учени и изследователи като проф. Геза Фехер, Феликс Каниц, Ищван Ечеди, за проучване на българската история, география и етнография. Споменава се и дейността на по-малко известния на шуменци унгарския пастор Лайош Дьобрьоши, който оставя ценни свидетелства за живота на населението в Шуменско и Лудогорието.

Припомня се заслугата на Българо-унгарското дружество в Шумен за събиране и популяризиране на информация за къщата, в която е пребивавал Лайош Кошут по време на престоя му в града през 1849-1850 г. и превръщането й по-късно в музей и културен център на българо-унгарското приятелство. На нейния първи уредник, Иван Поповски, принадлежи идеята за организиране на Националния рецитаторски конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература, който тази година отбелязва 50 г. от учредяването си през 1969 г. и също е включен в изложбата с фотоси от различни издания през годините.

Изложбата е идеен проект на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”. Организирана е в партньорство с Унгарския културен институт към Посолството на Унгария в София и е посветена на 170-годишнината от установяването на унгарската емиграция в Шумен след революцията на унгарския народ от 1848-1849 г.

ШУМ.БГ