Европейските политици имат засилен интерес да се преборят с първопричините за миграцията чрез помощ за развитие в страните, от които идват хората в Европа. Но няма доказателства, които да подкрепят тезата на тези политици, че справянето с бедността в чужбина ще намали стимула на мигрантите да поемат към страните от ЕС. Това са част от изводите в анализ на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), разпространен преди дни.

Според авторите му по-скоро има вероятност за ефект, обратен на търсения - подобрените с европомощи умения на местните хора да засилят стремежите им да живеят по-добре на друго място и всъщност да насърчат миграцията. Европейските донори биха могли да имат по-голямо влияние, когато помощта се използва за оформяне на миграцията, така че тя да е от взаимна полза за Европа, за страните по произход и за транзитните държави, се посочва в изследването.

В него се препоръчва Европа да не бърка ролята на помощта за развитие за намаляване на принудителната миграция с тази за намаляване на миграцията в по-широк план. Европейската помощ за развитие трябва да подкрепя миграцията като избор, а не като необходимост.

Идеята, че цялата миграция към Европа е водена от икономически фактори и следователно подобрението на икономическите условия в страните по произход ще я намали, не взима предвид факта, че много африкански мигранти бягат от конфликт, преследване и политически репресии. Когато страните насочват помощта за развитие към гранична сигурност, както все по-често става с Доверителния фонд на ЕС за Африка, това може да засили уязвимостта на мигрантите, оставяйки им опасните нелегални пътувания като единствена алтернатива.

Какво е ефективна помощ?

В изследването се отбелязва, че европейските политици са силно заинтересовани от подхода за справяне с първопричините за миграцията, който се фокусира върху инвестиции, насочени към страните, от където идват мигранти, и цели да подкрепи местната икономика, така че да бъдат обезкуражени потенциалните мигранти да се насочат към Европа.

Според анализа има слаба перспектива помощта за развитие да доведе до намаляване на миграционните потоци. Притегателните фактори, особено социалните мрежи, които свързват мигрантите с тяхната страна дестинация, заедно с техните средни доходи са най-силните двигатели на миграцията. За бежанците конфликтите са важен стимулиращ фактор.

Прекомерната загриженост на ЕС за граничната сигурност има отрицателен ефект върху програмите за развитие и увеличава броя на опасните и незаконни опити за миграция, често с фатални последици. Европейското финансиране отива все повече за хуманитарна подкрепа без отчитане на въпросите, свързани с развитието, което води до мерки, адресиращи краткосрочни основни нужди за сметка на устойчиви решения.

Има риск с времето да се промени определението за ефективна помощ по негативен начин – правителствата може все по-често да използват намалените миграцонни потоци, а не намаляването на бедността, като показател за успех.

Причини за миграцията

Според данни на Евростат и Върховния комисариат на ООН за бежанците икономическият статус на държавата дестинация, културните и езикови фактори и географската близост дават относително слаби обяснения защо хората мигрират. По-късите дистанции между страната на произход и дестинацията и относително ниските транспортни разходи са значителен двигател за икономическата миграция, но не и за потока на търсещи убежище. По-значими са други три фактора:

- Присъствието на социални мрежи или общности с мигрантски произход в държавата дестинация;

- Възраст и образование – младежите е по-вероятно да мигрират от по-възрастните хора. Това важи в особена степен за групите със средни доходи;

- Икономическият статут на държавата на произход – хората от семейства с ниски доходи е по-малко вероятно да мигрират, докато тези от семейства със средни доходи е най-вероятно да го направят.

Два други фактора – конфликт и околна среда – окозват влияние върху принудителната миграция, но не дават стабилни прогнози за миграционните потоци. Конфликтите обикновено възникват в страните с ниски и бедни доходи, а ефектите от климатичните промени са най-видими в бедните държави (особено в тези в Африка).

Поради серия от сложни причини (като гранична сигурност, липса на безопасен път и липса на средства) повечето хора в засегнати от конфликти райони обикновено остават там, където са. Когато имат възможност за преместване, те често са ограничени в рамките на националните граници и следователно това представлява вътрешно разселване, а е миграция. Освен това хората, които са били принудени да мигрират заради конфликт остават в т.нар. глобален юг, често в лагери – 85% от разселените лица живеят в развиващи се страни.

В Европа все по-често се признава, че климатичните промени и проблемите на околната среда имат потенциал да предизвикат значително принудително преместване на население. Това повдига въпросите за липсата на правна защита за този вид бежанци. Според доказателства от Междуправителствения панел за климатични промени в следващите години климатичните промени ще засегнат най-вече Африка, което може да доведе до миграция.

Дневник