Лидерите на Европейския съюз не успяха да изгладят различията си по въпроса за седемгодишния бюджет на блока за периода 2021 - 2027 г., предаде EurActiv.

След срещата им в петък председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза пред репортери, че лидерите на държавите членки са "повтаряли вече познати позиции". "Нямаше никакви насоки, нищо", добави той.

Европейският съвет обсъждаше размера на дългосрочния бюджет, средствата за основните политически области, източниците на приходи, отстъпките за някои държави членки и възможността да се добавят нови условия и стимули за отпускането на еврофондове.

Лидерите обаче не взеха никакво решение по тези въпроси. Те поискаха ротационното председателство на Съвета на ЕС, в момента в ръцете на Финландия, да стесни още повече различията в предложение ("преговорна кутия"), включващо и числа.

Френският президент Еманюел Макрон каза, че по време на срещата не е било възможно намирането на консенсус. Той обаче не бе обезпокоен, защото това беше първата дискусия по детайлите.

Разговорите започнаха преди 18 месеца, а държавите членки се надяват да постигнат споразумение до края на тази година. Сблъсъците между столиците са не само за разходите и разпределението на парите, но и за въвеждането на нови условия, които да обвързват еврофондовете със спазването на принципите за върховенство на закона.

Разговорите се усложниха и заради финансовата дупка, която ще се появи след Брекзит и се очаква да е около 13 милиарда евро.

Преди срещата Финландия представи документ, целящ да смекчи различията сред държавите, но той срещна слаба подкрепа.

Хелзинки предложи общи разходи между 1.03% и 1.08% от брутния национален доход на ЕС. Това е под препоръчаните от Европейската комисия 1.15% и много далеч от предложените 1.3% от Европейския парламент. Намалява се размерът на общата селскостопанска политика (ОСП) и на кохезионната политика, които в момента представляват приблизително две трети от бюджета на ЕС, възлизащ на около трилион евро.

Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли каза на лидерите, че е от ключово значение да се подкрепят "най-успешните програми – например в областта на младежките политики, изследванията и иновациите, околната среда и климатичния преход, инфраструктурата, малките и средните предприятия, цифровизацията и социалните права, като се запази в реално изражение нивото на финансиране за традиционни политики на ЕС, по-конкретно кохезия, земеделие и рибарство".

Дипломат коментира, че финландското предложение не е помогнало за справяне с многобройните неуредени въпроси в бюджетните разговори на ЕС. "Документът не отразяваше различните позиции на държавите членки по балансиран начин", допълни източникът.

Докато някои северни страни защитават големи орязвания в общата селскостопанска политика и кохезията, за да има повече възможности за новите приоритети, източни и южни държави са против значителни промени.

"ОСП играе ключова роля", включително за подкрепа за "зеления" преход, каза испанският премиер Педро Санчес. Той и други лидери вече смятат предложението на Еврокомисията за "недостатъчно".

За Франция, подчерта президентът Еманюел Макрон, е важно да няма противопоставяне на традиционните политики (ОСП и кохезия) на новите стратегически приоритети, особено в областта на сигурността и отбраната, миграцията и борбата с климатичните промени.

Според европейски официални лица и национални дипломати крайното число ще е по-близо до финландското предложение, отколкото до препоръката на Европейската комисия.

При определянето на следващия многогодишен бюджет на ЕС България ще отстоява позицията за праг от 1.3% от брутния национален доход на 27-те страни. Това се разбра от думите на премиера Бойко Борисов пред журналисти след първия ден от заседанието на Европейския съвет в Брюксел.

Дневник