ЕС продължава да напредва изключително бавно, що се отнася до равенството между половете. Последният Индекс за равенството между половете, изготвен от Европейския институт за равенство между половете (EIGE), показва, че от 2017 г. досега показателят за равенството между половете се е повишил само с един пункт до стойност 67.4. Швеция продължава да е начело в информационното табло на ЕС с 83.6 пункта, следвана от Дания със 77.5. Гърция и Унгария имат най-много да наваксват, като показателите и на двете са под 52 пункта. Най-голям напредък има Португалия с увеличение 3.9 пункта, следвана плътно от Естония с 3.1 пункта.

С 58.8 от 100 възможни пункта България е на 19-о място в показателя за равенството между половете, или с 8.6 под средното за ЕС. Между 2005 и 2017 г. резултатът на страната се е увеличил със само 2.8 пункта (+0.8 от 2015 г.). Страната напредва към равенство между половете с по-бавен темп от други държави - членки на ЕС, и е паднала с пет места спрямо 2005 г.

Участие във властта

С изключение на критерия за женско участие във властта, резултатите на България са по-ниски от средните в ЕС във всички области. При женското участие във властта страната е отчела подобрение с 11.5 точки от 2005 г., което я поставя на шесто място в съюза в тази сфера.

Посочва, се че напредъкът е стимулиран от значително подобрение в областта на икономиката. Делът на жените в борда на централната банка се е повишил от 17% до 57% между 2005 и 2018 г.

В политиката делът на дамите се е увеличил сред министрите от 26% до 38% между 2005 и 2018 г. В парламента 26% от членовете са жени в сравнение с 25% през 2005 г.

Образование

В областта на образованието се наблюдава застой. Резултатът е 53.2 пункта, като няма значителна промяна от 2005 г. (-0.1% от 2015 г.). България е паднала с шест позиции от 2005 г. до двадесет и пета в ЕС.

Делът на жените с висше образование се е увеличил между 2005 и 2017 г. с по-бърз темп, отколкото при мъжете. Около 26% от жените имат диплома за висше образование в сравнение с 18% от мъжете. Сред самотните родители 39% от майките и 15% от бащите имат висше образование. България не е постигнала националната си цел по стратегията на ЕС за 2020 г. 35% от хората между 30 и 34 години да имат висше образование. В момента те са 34% - 41% от жените и 26% от мъжете.

Неравномерната концентрация на жени и мъже в различни научни области на висшето образование остава предизвикателство. Около 32% от жените студенти и 17% от мъжете изучават педагогика, медицина, социални и хуманитарни науки и изкуство.

Домакинска работа

В областта "Време" (измерват се неравенствата между половете по отношение на времето за грижа за дома и социални дейности) резултатът на България не се е променил от последното издание на показателя, защото няма нови данни. Страната има 42.7 точки, което е най-ниският резултат в ЕС.

За жените е по-вероятно да прекарват време в грижи за семействата си. Около 39% от дамите и 26% от мъжете прекарват поне един час на ден в грижи. В двойките с деца 93% от българките се грижат ежедневно за семейството в сравнение със 72% от българите. Жените е пет пъти по-вероятно да прекарват времето си в готвене или домакинска работа – 73% от жените в сравнение с 13% от мъжете готвят или вършат домакинска работа всеки ден по поне един час. Тази разлика се е увеличила от 2003 г. и е много по-голяма в двойките с деца.

По-малко българки (12%), отколкото българи (20%) участват в спортни, културни или развлекателни дейности извън дома си. Делът на жените (3%) и мъжете (2%), участващи в доброволни или благотворителни дейности, е най-ниският в ЕС.

Здравеопазване

Най-добрият резултат на България е в областта на здравеопазването (77.1 точки), но той е вторият най-нисък в ЕС. Този критерий измерва равенството в три аспекта – здравен статут (свързан с очакваната продължителност на живота и оценката на респондентите за здравословното им състояние), здравно поведение (например консумация на плодове и зеленчуци, пушене, употреба на алкохол и други) и достъп до здравни услуги (процент на хората, чиито нужди от медицинска или зъболекарска помощ са били задоволени).

В тази сфера има увеличение с 4.5 точки от 2005 г. (+0.7 от 2015). Напредъкът се дължи на подобрение в достъпа до здравни услуги и по-голямото равенство в здравния статус. Няма данни за здравното поведение.

Около 63% от жените и 71% от мъжете оценяват здравето си като добро (в сравнение с 55% и 66% през 2005 г.). Удовлетвореността на хората от здравословното им състояние се увеличава с нивото на образованието и намалява с възрастта. Най-малко доволни са жените с ниско образование и жените на или над 65 години. Продължителността на живота се е увеличила за жените и мъжете между 2005 и 2016 г. Българките средно живеят със седем години повече от българите.

Достъпът до медицински и зъболекарски услуги значително се е увеличил в България. Около 3% и от мъжете, и от жените са съобщили за незадоволени медицински нужди (в сравнение с 27% от жените и 23% от мъжете през 2005 г.) и 4% от жените и 3% от мъжете (спрямо 29% и 26% през 2005 г.) са информирали за незадоволени нужди от зъболекарска помощ. Проблемът е по-сериозен сред жените и мъжете с по-ниско образование – 11% и 12%.

Пари

По отношение на достъпа до финансови средства и икономическата ситуация на мъжете и жените България получава 61.8 точки – напредък със 7.5 точки от 2005 г. (-0.1 точки от 2015). Има подобрение във финансовото състояние и на мъжете, и на жените, но бедността и неравенството от гледна точка на разпределението на богатството са се увеличили. Резултатите на България в тази сфера са най-ниските в ЕС.

Българките печелят с 14% по-малко от българите. Разликата е още по-голяма сред жените и мъжете с ниско образование – дамите печелят с 28% по-малко.

Рискът от бедност се е увеличил и сред двата пола от 2006 до 2017 г. - 24% от жените и 20% от мъжете са изложени на него. Половината от хората с ниско образование са в риск от бедност.

Неравенствата в разпределението на доходите са се увеличили сред мъжете и жените между 2007 и 2017 г. Дамите печелят средно 86 цента за всяко евро, което мъжете изкарват на ден, и това води до разлика от 14% между половете. Разликата в пенсиите е почти 28%.

Работа

В областта на равния достъп до заетост и условията за работа България има резултат 69 точки, което е напредък с 1.7 пункта от 2005 г. (+0.4 пункта от 2015 г.). Наблюдава се увеличаване на работещите жени и мъже.

Заетостта на пълно работно време се е увеличила от 40% до 45% за жените и от 49% до 55% за мъжете между 2005 и 2017 г. Разликата между половете е много по-малка сред високо образованите жени и мъже (2 процентни пункта) в сравнение с жените и мъжете с ниско (11 процентни пункта) и средно (14 процентни пункта) ниво на образование.

Около 3% от българките работят на непълен работен ден в сравнение с 2% от българите - най-ниските нива в ЕС. Средно жените работят 40 часа на седмица, а мъжете – 41.

Остава проблем неравномерното разпределение в различни сектори на пазара на труда. Около 18% от жените работят в областта на образованието, здравните и социалните услуги в сравнение с 4% от мъжете. България има най-високият дял жени (11%), работещи в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката в ЕС (в сравнение с 28% от мъжете). Разликата между половете е втората най-ниска в ЕС.

Дневник