България и българският Конституционен съд неправилно са интерпретирали термина "джендър" от т.нар. Истанбулската конвенция и съответно не е правилно разбрана концепцията за закрила от "джендър базирано насилие над жените". Също така в България се забелязва толерантност и един вид "нормализиране", нечувствителност към насилието над жени и домашното насилие, включително и заради дупки в законодателството. Мерките за защита в законите не са достатъчно и трябва да се помисли за тяхното по-бързо издаване и своевременност, да се получава незабавна закрила, както и държавата да гарантира спазването на тези заповеди.

Това са част от препоръките и констатациите, които е направила специалният докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени Дубравка Симонович. Тя е на посещение в България от 14 октомври, а днес представи пред медиите констатациите и впечатленията си. Симонович ще представи окончателния си доклад в Съвета на ООН по правата на човека през юни 2020 г.

Сред останалите забележки са, че в България липсват и достатъчно приюти, където жени, жертви на насилие, да получават закрила и подкрепа. Макар множество институции да събират за своите нужди и на своето ниво данни за престъпления над жени, домашното насилие и убийствата на жени, тази информация не се събира систематично, няма единен подход, като дори липсват много аспекти от самите престъпления, причините за тях и последващите мерки. Така не могат да бъдат направени и съответните изводи, да се намерят пропуските и да се мисли за ясни промени.

Без данни, без координация, без правилни анализи

"Добрите данни дават добри индикатори. Притеснително е, че актовете на насилие не биват докладвани. Не се събират всевъзможните данни, които да обусляват анализите и нуждите от промени", коментира Дубравка Симонович.

По думите на Симонович е необходим също координационен механизъм на ниво държавни политики в областта на домашното насилие, а също и интегиран системен подход. По думите й не се събират нужните данни за различните формите на насилие и убийства на жени, а само се отчитат случаите, без да се навлиза в подробности и те да се проучват задълбочено. Така, като не се държи сметка за конкретните причини, не могат да бъдат направени качествени анализи, да се видят причините и да се направят изводи за промени, смята тя.

Терминът "джендър"

Симонович отбеляза, че макар терминът "джендър" да фигурира и в други закони в Бъгария, както и в европейски документи, ратифицирани от страната, за целите на т.нар. Истанбулска конвенция той е бил грешно интерпретиран. "Цялата концепция за джендър насилието е неправилно интерпретирана, заяви Симонович. И допълни, че тази интерпретация, в която се е акцентирало на социалната роля на пола, е безпрецедентна и неправилна. А това е довело и до последвалото напрежение.

Затова специалният докладчик на ООН призова да се поправи тази грешка и да се дадат повече разяснения какво документът разбира под джендър/полово базирано насилие върху жени. Очаквано Симонович призова за ратификация на конвенцията, но отбеляза, че е необходимо преди това институциите, медиите, неправителствения сектор, да направят сериозна разяснителна кампания, като се даде правилната интерпретация на термина и след това се успокоят хората, като се отговори на притесненията им.

Повече закрила и стимули за жалби

Тя поиска и реформи, а също и кампании за дабъдат насърчени жените да свидетелстват и да подават жалби, за да не остават тези престъпления скрити. Симонович посочи, че България е с нисък дял на подадени сигнали за домашно насилие и трябва да се окуражават жените да докладват такива случаи.

Експертът отбеляза още, че според законодателството в момента прокуратурата се намесва при системно физическо, психолочисеко или сексуално насилие, което означава да има 3 акта на насилие. А това пречи за докладването и разкриваенто на престъпленията. По думите й дори един инцидент, който е достатъчно сериозен, трябва да задейства държавното обвинение и трябва да се помисли за такава законодателна промяна.

Специалният докладчик на ООН посочи и други законодателни пропуски, като например, че липсват разпоредби за различните форми на изнасилване, включително по време на брака.

Тя призова също и за промяна в начините и времето за издаване на заповедите за закрила на жени, жертви на насилие. Симонович отбеляза, че сега молбата до съда за закрила се подава до един месец от акта на домашно насилие. А в много случаи отнема и по повече от седем дни да се издадат такива заповеди. По думите й често се случват сериозни инциденти непосредствено след актовете на домашно насилие и жертвите трябва да имат възможност и за незабавна закрила, веднага след като са претърпяли насилието. Симонович призова и за повече механизми државата да гарантира спазването на тези заповеди за закрила от насилниците.

Нужни са повече приюти

Дубравка Симонович отбеляза и недостатъчните приюти за жени, жертви на насилие, като в София има само един център само с девет места и 13 кризисни центъра общо в България. Посочи и, че единственият приют за жени, жертви на трафик на хора, е бил закрит и сега не функционира. Тя поиска и повече държавно гарантирана устойчивост на телефонната линия за подкрепа на жени, жертви на насилие, която в момента се поддържа от неправителствена организация.

Симонович изрази още притеснения от ранните бракове, бременност и напускане на училище, призова и тук да бъдат събрани по-точни и ясни данни и да се работи по-задълбочено по този проблем. Тя смята също, че трябва ясно да се регламентира дейността на здравните медиатори, за да могат да съдействат и по този въпрос.

Дневник