Времето притиска лидерите на ЕС да постигнат сделка за дългосрочния бюджет на блока. Но за да успеят, враждуващите лагери ще трябва да започнат да правят компромиси, пише "Политико".

Първоначално целта беше до края на годината да има споразумение за бюджета на ЕС за 2021-2027 г., като за начална точка се използва проекта на Европейската комисия за бюджет на стойност 1.13 трилиона евро. Дълбоките различия по чувствителни въпроси като размера на бюджета и орязването на традиционни политики, наред с Брекзит и забавянето на встъпването в длъжност на новата ЕК, изместиха крайния срок в следващата година.

Някои лидери сега настояват страните да изоставят различията си и да постигнат споразумение в първите месеци на новата година. Според дипломати обаче отделните лагери са толкова раздалечени, че до сделка може да се стигне едва в последния момент при германското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2020 г.

Битката за бюджета традиционно е една от най-ожесточените в Брюксел. Тя освен това се води в много измерения. Страните може да се съюзят около защитата на селскостопанските субсидии, например, но да са на различни мнения за размера на бюджета за регионално развитие. Франция и Германия са на една страна що се отнася до въвеждането на връзка между финансирането и зачитането на върховенството на закона, но са в много различни лагери, когато стане въпрос за парите за фермерите.

Ето кои са основните съюзи, оформили се досега.

За 1%

Австрия, Дания, Германия, Холандия, Швеция

"Де факто най-силен е Ханзейският съюз", коментира дипломат от ЕС, имайки предвид петте северни страни, настояващи за пестеливост в бюджетните разговори.

Австрия, Дания, Германия, Холандия и Швеция искат след Брекзит бюджетът да е по-малък от предложения от Европейската комисия и според тях това значи ограничаване на разходите до 1% от брутния национален доход (БНД) на блока. Същите пет държави искат да се запазят т.нар. рабати (бюджетни отстъпки).

Те подкрепят по-големи разходи за приоритети като научни изследвания и миграция, и по-малки за традиционни програми като селско стопанство и кохезия.

Дали съюзът ще постигне успех може да зависи в голяма степен от Берлин като най-влиятелен член на групата и най-голям нетен вносител в бюджета на ЕС. Втори дипломат каза, че по време на октомврийския Европейски съвет страната вече е показала "гъвкавост" в позицията си за размера на бюджета.

Белгия, Финландия и Ирландия не са в тази група, но искат да се харчи по-малко от 1.11% от БНД, което предлага Еврокомисията.

Приятели на кохезията

България, Хърватия, Чехия, Кипър, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Малта, Румъния, Словакия, Словения, Испания

Тази група, съставена от страни предимно от Източна и Южна Европа, се бори за запазване на финансирането за регионално развитие.

"Приятели на кохезията" е официална група, която е оказвала влияние и при предишни бюджетни преговори през 2012 и 2013 г. Според дипломати тя е сред най-силните в преговорите за бюджета на ЕС.

Според предложението на Еврокомисията средствата за регионално развитие за страни като Полша и Естония ще бъдат намалени с почти една четвърт през 2021-2027 г. в сравнение с предходния седемгодишен бюджет. Освен това финландското председателство на Съвета на ЕС предложи орязване на част от фондовете по политиката за сближаване (известна като кохезионна политика), за да се подкрепи по-добре земеделието.

Групата "Приятели на кохезията" обаче смята, че това е неподходящо, защото целта на средствата е да се намалят различията в блока, както е заложено в договорите на ЕС.

Дори и в нея обаче има различия. Някои страни биха подкрепили намаляване на разходите за сближаване, ако се запази финансирането за най-бедните региони, посочват дипломати.

Клубът за 1.11%

Хърватия, Италия, Литва, Малта, Румъния, Словакия, Словения, Испания

Обединени в подгрупа на "Приятели на кохезията", най-малко осем страни, борещи се запазване на средствата за сближаване, настояват за бюджет от 1.11% от БНД – размерът, предложен от Европейската комисия.

Няколко други държави се позиционираха по-високо - Естония и Унгария например настояват за 1.6%, а Португалия казва, че е отворена за компромис между 1.11 и 1.3 процента.

По време на Европейския съвет през октомври премиерът Бойко Борисов каза, че при определянето на следващия многогодишен бюджет на ЕС България ще отстоява позицията за праг от 1.3% от съвкупния брутен национален продукт на 27-те страни (повече четете тук).

Приятели на фермерите

Австрия, България, Кипър, Чехия, Хърватия, Естония, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания и Малта

Значителен брой държави се страхуват от упадък на селскостопанските си индустрии и воденият от Париж съюз за запазване на средствата по това перо на сегашното им ниво вече повлия на преговорите.

Земеделието засега получава около 35% от общите разходи от бюджета на ЕС, а Еврокомисията предложи този дял да се намали до около 28% в следващата седемгодишна рамка, за да се измести фокусът върху "по-нови" приоритети като научни изследвания, отбрана и миграция.

Натискът от коалицията обаче доведе до това финландското европредседателство да предложи повече средства за земеделие от първоначално планираното. Според документ, видян от "Политико", финландското предложение е за Общата селскостопанска политика да се отделят между 30.5% и 30.9% от бюджета.

Дипломат описа земеделския съюз като "по-силен подгласник" на клуба за 1% и на "Приятели на кохезията", защото е коалиция около един въпрос с поддръжници и в двата основни лагера и, чрез министерствата на земеделието, значителна сила за вътрешно лобиране в на практика всяка столица.

Друг дипломат обаче отбеляза, че коалицията далеч не е хомогенна в приоритетите си за разходите за земеделие. Има различни възгледи дали трябва да се наблегне на селскостопанското развитие пред преките плащания в Общата селскостопанска политика. Страните освен това са разделени по въпроса дали преките плащанията за фермерите трябва да бъдат изравнени в блока – тема, която разделя групата на изток и запад.

Защитници на демокрацията

Дания, Финландия, Франция, Германия, Холандия, Швеция

Няколко страни дадоха знак, че няма да одобрят бъдеща бюджетна рамка на блока, ако тя не обвързва отпускането на еврофондове с върховенството на закона.

Членовете на тази група са предимно по-богати държави, където избрателите изразяват тревога във връзка със заплахите за разделението на властите в някои източни членки и информацията за злоупотреби с евросредства.

Групата е влиятелна, защото включва някои от най-големите нетни платци в бюджета. В същото време Унгария и Полша са в неформален съюз срещу въвеждането на механизъм, с който ще може да се спират средства заради опасения за върховенството на закона.

Дневник