Душана Здравкова е дългогодишен съдия във Варна, съосновател и първи председател на сдружение ГЕРБ през 2006 г. През следващите две години беше евродепутат. Напусна ГЕРБ през 2011 г., несъгласна с водената политика, и стана съпредседател на движението на Алексей Петров, оправдан на първа инстанция по делото "Октопод". Двамата се явиха в екип и на президентските избори. Коментарът й е от профила й във "Фейсбук" и е по повод демонстративното фамилиарно отношение на Борисов към американския посланик Херо Мустафа в разрез с протокола.

Срам ме е от Вас, г-н премиер!

Уверявам Ви, силно е това чувство. Имала съм много поводи да се чувствам обидена, да понасям заради Вас обвинения, заслужено или не, да зачеркнете с лека ръка най-важното в професията ми – съдебната зала!

Но сега се чувствам обидена и омерзена заради една друга жена – Нейно превъзходителство Херо Мустафа – посланик на САЩ в България. Човекът, който представлява свободата и демокрацията, за която и аз и много българи в годините, през които Вие сте били никой, сме се борили и отстоявали!

И когато станахте някой, се заблудихме от трогателните разкази и приказки като тези на Шехерезада.

И носим своята вина, че повярвахме, че застанахме рамо до рамо със слугите Ви,

с онези, които искаха само и единствени да са " на хранилка‘, с посредствените и незначими като биография, изпъплили от нищото мижитурки. И ще носим тази вина докрай!

Но повярвайте – има такива, които сме истински – като биография (с истински убити от Народен съд дядовци), с истинска битка за демокрация и върховенство на закона, с истински интелектуален заряд, достоен да роди даже името на партията, с която така се гордеете днес!

Да, днес ние, истинските, Ви казваме – стига! Достатъчно сте излагали България, гражданите й, стига уронване на достойнството и честта на една жена, дипломат, мюсюлманка, за която, ако малко имахте познания, щяхте да знаете колко дълбоко наранявате. Не е моя работа да Ви уча на протокол, да наваксвам пропуски в знанията Ви и да имам надежди, че можете да се промените.

Просто Ви казвам – стига! Не искам да нося Вашия срам,

не искам да бъда част от Вашата измислена реалност, аплодирана от също толкова фалшиви аркашки...

И Ви връщам капитанската лента, която ми подарихте символично преди много години, защото никога не съм била в отбора, който печели с измами и фалш и е този на слугите Ви, но с една надежда – да намерите начин да отмиете този срам от жените и гражданите на България!

Дневник