Председателят на бъдещата Европейска комисия Урсула фон дер Лайен има последен шанс да встъпи в длъжност с не чак толкова голямо закъснение. Причината - днес са изслушванията в Европейския парламент на тримата нови кандидати за еврокомисари - на Румъния, Унгария и Франция.

Фон дер Лайен трябваше да е встъпила в длъжност още в началото на ноември, но серия от провали на нейни кандидати доведе до забавяне. Ситуацията се усложни още повече от вътрешно-политическите проблеми на Румъния, където предишното правителство на социалдемократите падна при вот на недоверие и беше сменено от ново, водено от доскорошната центристка опозиция.

Одобрението на европарламента е задължително, за да може новата ЕК да встъпи в длъжност.

Как се стигна дотук?

Румъния - кандидат от петия опит

Първият кандидат на Румъния беше Рована Плумб - евродепутат, за която беше определено портфолио "Транспорт" в бъдещата Европейска комисия. Тя не стигна до етапа на изслушванията пред ресорната комисия в Европейския парламент. Причината - правната комисия в ЕП обяви, че има проблем с декларацията ѝ за имуществено състояние и конфликт на интереси.

Последваха още две неуспешни номинации. Бившият евродепутат Дан Ника и държавният секретар по европейските въпроси Габриела Чиот не бяха приети от от Фон дер Лайен.

Ситуацията се заплете заради свалянето на правителството в Букурещ през октомври. То беше предложило бившия евродепутат Виктор Негреску за еврокомисар, но без одобрението на президента Клаус Йоханис. Еврокомисията не прие и тази номинация.

Така се стигна до издигането на двама кандидати - евродепутатите Адина-Йоана Вълян и Зигфрид Мурешан. Първоначално се появи информация, че Мурешан ще е петото предложение на Румъния за член на комисията на Урсула фон дер Лайен. Социалдемократите в Европейския парламент обаче предупредиха, че предпочитат жена за кандидат.

По време на процеса по утвърждаването й Фон дер Лайен обеща баланс между половете в новата еврокомисия. Постигането му обаче стана по-трудно, след като европарламентът отхвърли трима кандидати, сред които две жени.

Франция - огромно портфолио и съмнителни кандидати

Вторият и настоящ кандидат за еврокомисар на френския президент Еманюел Макрон е бившият главен изпълнителен директор на технологичната компанията "Атос" Тиери Бретон.

Номинацията му дойде след отхвърлянето на предишния кандидат Силви Гулар, която стигна до етапа на изслушванията в европарламента, но бе блокирана там по етични причини. Това всъщност беше второто изслушване на Гулар, която така и не успя успя да отговори убедително на въпросите, свързани с използването на асистент от Европейския парламент за вътрешнополитически дейности, доходоносната ѝ работа за американски тинк-танк и размера на предвиденото за нея портфолио.

Макрон реагира, като обяви, че "политическа игра" е довела до отхвърлянето на кандидата на Париж. Появиха се твърдения, че слабостите на Гулар са били изкарани наяве, защото евродепутатите вече бяха отхвърлили кандидатите на дясноцентристите (от Унгария) и на социалистите (от Румъния) и двете най-големи групи в европарламента търсеха слабите места в нейната либерална група. Някои в парламента намекнаха, че става въпрос за "отмъщение заради Вебер", защото Макрон попречи на надеждите на Манфред Вебер, лидер на Европейската народна партия в ЕП, да оглави еврокомисията.

Не липсват въпроси и около сегашния кандидат Тиери Бретон, за когото е запазено мащабното френско портфолио, включващо вътрешен пазар, отбрана, Космос и дигитални въпроси. Той продаде всичките си дялове в дружества и напусна управлението на всички организации, с които досега е бил свързан, за да няма никакви опасения сред евродепутатите, които предстои да го изслушват.

Въпреки това социалистите и демократите в Европейския парламент изразиха мнение, че Бретон дава повод за съмнения. Според тях е било необходимо Бретон да отговори къде са парите, получени от продажбата на дялове, както и по какъв начин смята да избегне конфликт на интереси занапред. Социалистите обвиниха своите колеги от Европейската народна партия и от групата "Обнови Европа" за това, че Бретон е допуснат напред в процедурата, без да е изчистил докрай всички съмнения.

Групата на Зелените изрази съжаление, че Бретон не е внесъл предварително повече яснота по въпросите, поставени от социалистите.

Унгария и "бруталната несправедливост"

Първият кандидат за еврокомисар на Унгария Ласло Трочани с ресор разширяване на ЕС и отношение със съседните държави не беше допуснат до изслушвания и подобно на Плумб беше спрян от правната комисия на ЕП.

Трочани веднага определи случилото се като "брутална несправедливост" и "очевидно и умишлено нарушение на законовите правила и на процедурата" и недвусмислено обвини Европейския парламент, че действа като в тоталитарните времена преди 1989 г.

Трочани е бивш министър на правосъдието и приближен на премиера Виктор Орбан, който от дълго време е в конфликт с Европейската комисия заради обвиненията ѝ за потъпкване на демократичните принципи в страната.

Новият кандидат на Унгария е Оливер Вархели, дипломатическият ѝ представител в ЕС. Вархели е добре познат в Брюксел и работи във външното министерство на Унгария от средата на 90-те години. Той ръководи мисията в ЕС първо докато страната бе кандидат, а след това и като член на съюза.

По образование е юрист и е работил в министерството на правосъдието в Унгария, както и в Генералния директорат за вътрешен пазар и услуги на Европейската комисия и в частност по въпросите на правата за собственост в индустриални сектор. Смятан е за много лоялен на Виктор Орбан и настойчив защитник на позициите на правителството му при заседанията на ниво посланици.

Какво следва?

Всяко изслушване днес ще продължи три часа по схемата, прилагана досега: след 15-минутно встъпително изказване на всеки от кандидатите ще се пристъпи към въпросите на евродепутатите към кандидата. Въпросите са 25 (всеки в рамките на 1 минута), като могат да бъдат задавани и уточняващи въпроси.

Веднага след изслушването председателят на съответната комисия и координаторите на политическите групи в комисията ще направят оценка на представянето на кандидата, след което на 14 ноември вечерта съветът на председателите на комисии ще направи обща оценка на изслушванията и ще предаде своите заключения на Председателския съвет на ЕП.

На своето заседание на 21 ноември Председателският съвет ще направи окончателна оценка и ще вземе решение дали да обяви процедурата на изслушванията за приключена.

Новата комисия трябва да бъде одобрена от Европейския парламент с обикновено мнозинство от гласувалите евродепутати по време на пленарно заседание. Гласуването трябва да се проведе на 27 ноември.

Дневник