Преговорите за дългосрочния бюджет на Европейския съюз едва започват по същество, а страните вече са се хванали за гушите, опитвайки да приспособят плановете за разходи на блока към политическите му приоритети, се разказва в материал на Балканската мрежа за разследваща журналистика, цитиран от Balkan Insight.

Ако има нещо, което да обединява източните държави членки – от Вишеградските страни (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) до България, Хърватия и Румъния на Балканите – то това е недоволството от хода на разговорите до момента.

"Не приемаме предложенията на финландското председателство за бюджета на ЕС", заяви полският премиер Матеуш Моравецки в Брюксел в средата на октомври, имайки предвид документ на Финландия – ротационен председател на Съвета на ЕС до края на годината – надграждащ предложението на Европейската комисия от май 2018 г.

Три основни въпроса тревожат източните държави що се отнася до многогодишната финансова рамка, която ще определи разходите за периода 2021-2027 г.

Първият е перспективата за голямо орязване на средствата за много от по-новите държави членки, изключвайки Румъния и България. Причината е по-малкият размер на бюджета като цяло и, наред с друго, предложенията за намаляване на кохезионните фондове, целящи да се премахнат икономическите различия в ЕС и да се насърчи устойчивото развитие.

Следва планът отпускането на средствата да се обвърже със спазването на върховенството на закона.

Източните страни се оплакват и от това, което приемат за опит на Брюксел да поеме по-голям контрол върху начина на изразходване на еврофондовете в държавите членки.

Заедно тези въпроси задълбочиха разделението между Изтока и Запада в европейското семейство, коментират анализатори.

Източните държави членки, всички нетни получатели на еврофондове, се обединяват докато подготвят позициите си за предстоящите преговори.

На Европейския съвет през октомври лидерите на ЕС обсъдиха стратегията за многогодишната финансова рамка и поискаха Финландия да представи ново предложение преди срещата им на върха през декември.

Никой не очаква бърз пробив, а прогнозите са преговорите да се проточат след хърватското европредседателство, започващо през януари, и да навлязат в германското през втората половина на 2020 г.

Разделение

Миналия месец Европейският парламент прие резолюция с предупреждение, че забавянето на дългосрочния инвестиционен план на ЕС ще навреди на гражданите и на бизнеса.

В документа от октомври Финландия предлага бюджет за 2021-2027 г. от 1.055% от брутния национален доход на ЕС27, или приблизително 1.14 трилиона евро. Според експерти това значи намаление от 60-65 милиарда евро от вече намаления бюджет, предложен от Европейската комисия през май 2018 г. Хелзинки освен това предлага бюджетът да бъде разделен на три почти равни части, включващи кохезионните фондове, общата селскостопанска политика и останалите политики.

В сравнение с първоначалния план на Комисията, това ще значи допълнително намаляване на кохезионните фондове, от които полза имат най-вече източните държави членки.

Брекзит още повече усложнява нещата, защото загубата на вноските от Великобритания, втората по големина икономика в Европа, ще значи дупка в хазната на ЕС.

Унгария и Чехия ще са най-големите губещи. И двете се очаква да загубят 24% от средствата в сравнение с бюджета за 2014-2020 г. Следващият губещ ще е Полша с намаление от 23%. Словакия ще загуби 22%, а Хърватия – 6%.

Средствата за България и Румъния се очаква да се увеличат с 8% спрямо предходния бюджет. Въпреки това те стоят редом до Вишеградската четворка и Хърватия.

Полша се готви за трудности

Полша е най-големият бенефициент на еврофондове. В последния дългосрочен бюджет евросредствата представляваха 2.4% от полския брутен вътрешен продукт и бяха сочени като основен фактор страната да устои на икономическата криза, ударила други.

Дори и с намалението от 23% Полша ще продължи да бъде най-големият бенефициент с определени за нея 64.4 милиарда евро.

Намалението ще засегне основно парите за земеделие и кохезионните фондове, както и средствата за инфраструктурни проекти.

В същото време промените в кохезионните фондове за най-бедните региони в блока значат изместване на парите от Централна и Източна Европа към южните държави.

Според експерти измененията се дължат от части на Брекзит, но отразяват също така увеличаването на благосъстоянието в Централна Европа и необходимостта от повече фондове за научни изследвания, отбрана и управление на мигрантската криза в средиземноморските страни.

По думите им Полша също носи част от отговорността предвид влошаването на отношенията с Брюксел след идването на власт на националистката партия "Право и справедливост" през 2015 г.

През май лидери на 13-те най-нови държави членки подписаха Декларацията от Варшава с искания за реформи в ЕС и за бъдещия бюджет.

Премиерът Моравецки изтъкна, че бивши комунистически държави имат по-висок икономически растеж от някои в Западна Европа: "Ние представляваме почти половината от страните в ЕС и сме локомотивът на икономическия растеж в Европа", добави той.

Полша твърди, че източните страни трябва да получават същото ниво на финансиране в следващия бюджет дори и само защото от икономическото развитие имат полза и страните нетни вносителки.

Следващият бюджет на ЕС трябва да бъде приет с единодушие, което значи, че ще е необходимо Брюксел все пак да намери консенсус.

Според Януш Левандовски, бивш еврокомисар по бюджета и сегашен зам.-председател на Комисията по бюджети в Европейския парламент, решението е да се предложат на Полша допълнителни пари от фонд за подпомагане на страните да се откажат от използването на въглища. Левандовски обясни, че преговорите по въпроса са почти завършили, но все още не е ясно дали ще има нови пари или средствата ще дойдат от намаляването на кохезионните фондове.

Пред Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) той коментира, че предложените промени в методологията на бюджета не са случайни, а имат за цел да убедят данъкоплатците в Германия и скандинавските страни да финансират държавите, обвинени в подкопаване на ценностите на ЕС.

"В законодателното предложение, обвързващо бюджета с върховенството на закона я има тоягата – условието за върховенство на закона – но го има и морковът – предложихме специален инструмент, който ще ни позволи да финансираме чрез грантове неправителствени организации, които насърчават европейските ценности и това ще може да става без да се иска разрешението на съответните правителства. Има го и ясното изявление, че крайните бенефициенти не трябва да страдат, ако бъдат спрени фондове заради нарушения на върховенството на закона. Ако това се случи, правителствата са отговорни да изплатят парите не бенефициентите", обясни Левандовски.

Жертва на успеха си

Унгария е един от най-големите бенефициенти на структурните и кохезионните фондове и през изминалите седем години е получила 39 милиарда евро. Те може да намалеят до 31 милиарда, а унгарската вноска в хазната на ЕС да се увеличи до 10 милиарда евро от 7.6 милиарда.

"Предложената от Комисията версия е неприемлива. Трябва да бъде променена", каза шефът на кабинета на премиера Виктор Орбан Гергей Гуяш миналия месец. "Ако Великобритания напуска ЕС, бюджетът на ЕС ще се свие с 12-13% и това е максималното намаление, което ние можем да приемем. Всъщност ние бихме искали да увеличим финансовата си вноска, но изглежда, че няма консенсус за това. Новият бюджет не може да бъде неблагоприятен за Централна Европа", добави той.

"Въпреки че разликите в стандарта на живот намаляват през последните седем години, те далеч не са изчезнали. Ние използвахме нашите европейски фондове по много ефективен начин и спазвахме стриктна бюджетна политика. Защо трябва да бъдем наказвани? Не мислим, че страните с хлабава бюджетна дисциплина трябва да бъдат възнаграждавани", подчерта Гуяш.

Патрик Сихерле, анализатор от базирания в Будапеща тинк-танк Political Capital, коментира, че 12-13% намаление в цялостния бюджет на ЕС звучи прекалено оптимистично: "Много зависи от германската позиция. Ако германците искат да плащат малко повече, може и да избегнем драстично намаление от 24%".

От друга страна, изтъкна той, трябва да се вземе предвид, че някои унгарски региони са се развили добре и са задминали най-бедните региони в Италия и Гърция. Парадоксално, това значи, че Унгария, подобно на по-голямата част от Централна Европа, ще трябва да плати за икономическия си успех.

Предвид разногласията с Брюксел за върховенството на закона, не е изненадващо, че Будапеща е против обвързването на еврофондовете с доброто поведение. Тъй като обаче се очаква новият механизъм да бъде приет с квалифицирано мнозинство в Съвета, Унгария изглежда отстъпва от предишния си "пълен отказ".

"Не мисля, че е напълно ирационална идеята да се въведе нещо такова", каза Гуяш пред BIRN. "Но предвид предишния ни опит, се страхуваме, че то ще бъде използвано за други цели. Трябват ни гаранции, че няма да се използва за решаване на политически дебати", допълни той, имайки предвид последиците от оказа на Унгария да приеме квотите на ЕС за мигранти по време на бежанската криза през 2015 г.

Според Сихерле едно по-голямо орязване на средства е реален риск за унгарската икономика, която зависи от еврофондовете, съставляващи около два до четири процента от БВП.

"Приятел на кохезията"

При управлението на премиера Андрей Бабиш Чехия възприе по-евроскептична позиция, доближавайки се до Полша и Унгария и защитавайки се от критиките на Брюксел за нарушения на върховенството на закона. Това повлия и на чешката позиция в бюджетните преговори, като Прага се присъедини към страните, протестиращи срещу предложеното намаление.

"Чешката република определено ще действа като "приятел на кохезията", защитавайки повече пари за кохезионната политика", коментира Вит Банес, експерт по ЕС в пражкия университет Metropolitní univerzita Praha.

За разлика от другите страни от Източна Европа обаче, Чехия изглежда се е примирила с намаляването на средствата. Европейската комисия предложи 24% орязване, което значи, че страната ще получи 17.8 милиарда евро между 2021 и 2027 г.

"Можем да работим с това, въпреки че е едно от най-големите намаления в държавите членки", каза Милена Хрдинкова, държавен секретар по европейските въпроси на министерска среща през септември, като добави: "Трябва ни повече власт, за да решаваме къде да вложим тези фондове".

Наскоро Бабиш поиска Брюксел да разреши на държавите членки да взимат решения за разпределението на средствата според собствените си приоритети, без ненужни административни и други проверки. Той атакува използването на еврофондове за "конференции и семинари" и поиска повече разходи за конкретни проекти, като магистрали.

Прага е критична и към плановете за увеличаване на бюджетните разходи за външна политика, отбрана и "Фронтекс", защото гледа на това като на придвижване на Европа към "супер държава" и риск за отношенията със САЩ.

За разлика от Унгария и Полша, Чехия не е против плановете на ЕС средствата да зависят от позициите на страната към въпроси като върховенството на закона, климатичните промени и квотите за бежанци.

Според експерти една от причините е, че Прага е в деликатна позиция, тъй като Вера Йоурова, чешкият еврокомисар, получи портфолио "ценности и прозрачност", въпреки че Бабиш е разследван по твърдения за конфликт на интереси между ролята му на премиер и големия му бизнес.

През септември Хрдинкова призова за ясно дефинирани условия, оценяващи спазването на върховенството на закона, за да се избегне предубедено отношение.

"Заслужаващ доверие партньор"

Съседна Словакия също създаваше проблеми на ЕС в последните години заради квотите за мигранти и отхвърлянето на международни конвенции като Истанбулската.

Когато стане въпрос за бюджетните преговори обаче, Братислава иска да се представи като надежден съюзник. Страната изрази подкрепа за плановете на ЕС за борба с климатичните промени и застана зад защитата на върховенството на закона в блока.

Въпреки че се готви за 23% намаление на средствата, вноската ѝ ще се увеличи с 60% през 2021-2027 г.

Приоритетите на Словакия в бюджетните преговори засягат кохезията и парите за земеделие. Страната ще настоява и за повече гъвкавост в начина на разпределение на средствата.

Стане ли въпрос за обвързването на еврофондовете с върховенството на закона, Словакия казва, че е отворена за дискусии и мисли, че правилата трябва да се следват от всички, включително и от западните държави членки.

Предпазливост

С 27.2 милиарда евро определени за Румъния в проектобюджета (8% увеличение спрямо последната многогодишна финансова рамка), Букурещ има по-малко причини да се оплаква от останалите. Въпреки това подкрепя усилията на други държави за запазване на бюджетните средства.

Европейската комисия заплаши страната със санкции заради отслабването на антикорупционното законодателство и атаките срещу съдебната независимост.

Букурещ не е заявил позиция за въпроса с върховенството на закона, но според анализатори вероятно ще се противопостави или най-малко ще игнорира всичко, което би засегнало средствата ѝ.

Подобно на Румъния, парите за България също ще се увеличат. За нея са определени 8.9 милиарда евро – увеличение от 8%.

В предстоящите преговори според анализатори София ще опита да осигури повече фондове за кохезия и земеделие, отколкото инвестиции в иновации и околна среда, за което се очаква да настоява новата Еврокомисия.

Премиерът Бойко Борисов многократно подчерта, че единственият начин България да настигне останалата част от ЕС е да постави повече фокус върху по-слабо развитите региони.

Според експерти страната може да се присъедини към клуба против обвързването на фондовете с върховенството на закона.

По думите на Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономическа политика в София, новият механизъм може да засегне България колкото и обичайните заподозрени Унгария и Полша. "Страната постоянно е критикувана за недостатъци в съдебната сиситема и борбата срещу корупцията. Напредъкът в тези области все още се следи от Еврокомисията в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка", напомни той.

Всички високопоставени български политици запазват мълчание по въпроса.

Като най-новата държава членка на ЕС, Хърватия е възприела внимателен подход в бюджетните преговори, смятат експерти. Страната ще получи 8.8 милиарда евро, което е намаление от 6%. Но Загреб вероятно няма да възразява твърде шумно.

Хърватскатa платформа за международна гражданска солидарност (CROSOL), базирана в Загреб организация с нестопанска цел, коментира, че основният политически приоритет на правителството е присъединяване към Шенген. Поради тази причина е малко вероятно да влезе в конфронтация с друга държава членка, за да не бъде блокиран процесът, се посочва в изявление на организацията до BIRN. Тя очаква неутрални позиции от Хърватия по повечето въпроси, включително и в областта на върховенството на закона.

Предстоящото ѝ европредседателство ще значи, че тя ще трябва да изслушва другите, вместо да прокарва собствените си приоритети, смятат експертите.

Въпреки че Хърватия обяви подкрепа за механизма за върховенството на закона, според анализатори тя е заела мека позиция, когато Брюксел е критикувал източните държави членки за нарушения на тези принципи.

CROSOL е на мнение, че това се дължи от части на собствената пъстра ситуация на Хърватия във връзка със защитата на демократичните институции. "Не може да се очаква Хърватия да заеме ясна и силна позиция за санкциониране на държави членки за нарушаване на върховенството на закона", допълва организацията.

Дневник