В рамките на този мандат на парламента, който изтича след около 15 месеца, а дори и на президента Румен Радев, който при пълен мандат трябва да остане на поста до януари 2022 г., надали ще може да се постигне консенсус за конституционни промени за мястото на прокуратурата, както и за други също толкова радикални въпроси, за които е нужно и свикването на Велико народно събрание. Това коментираха неофициално пред "Дневник" политици, както от управляващите, така и от опозицията.

Те са на мнение, че по някои по-малки, но също значими теми, като например въвеждането на механизъм за разследване срещу главния прокурор и председателите на върховните съдилища, а дори и евентуално по въпроса за съкращаване на мандата на главния прокурор, би могло да има някакъв напредък или поне ефективна дискусия. Това не е възможно по въпроси като дали прокуратурата да е в съдебната власт, как да се избира главният прокурор, какви да са по-ефективните механизми за неговото предсрочно освобождаване, без това да води до зависимости.

Вчера президентът Румен Радев при подписването на указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор, заяви, че ще инициира широк обществен дебат за промени в конституцията, за да отговори на очакванията на гражданите за много по-висока прозрачност в работата на българското правосъдие, както и за ролята, отчетността и мястото на прокуратурата в съдебната система. "Дневник" потърси политици от правната комисия в парламента за коментар на това намерение. Някои от тях дадоха кратки коментари, някои отказваха с мотив, че не са се запознали задълбочено с идеите и заявките на Радев, а от ГЕРБ официално коментираха, че засега няма да влизат в този дебат, подет от държавния глава.

Неофициално от ГЕРБ казаха, че първо искат да видят какво ще стане с предложените от правосъдното министерство през септември промени в Закона за съдебната власт, въвеждащи механизъм за разследване срещу главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Становище по поправките се чака до десетина дни от Венецианската комисия. А след това евентуално те ще бъдат внесени в парламента. Това за ГЕРБ сега е основният въпрос около реформата за т.нар. големи в съдебната власт.

На подобно мнение е и Хамид Хамид от ДПС, който коментира, че съдбата на поправките ще е показателна за това какво може да се очаква от дебати за мястото на прокуратурата. Той каза, че ДПС ще участва във всякакви дискусии и срещи, но от думите му се разбра, че по темата трябва да се действа стъпка по стъпка, внимателно, като първата стъпка трябва да са промените на правосъдното министерство.

Както Хамид, така и в ГЕРБ, смятат, че е несериозно да се мисли, че в рамките на мандата на това Народно събрание могат да се направят някакви много радикални промени. Политици и от двете партии отбелязаха, че за някои от намеренията на държавния глава има нужда и от Велико народно събрание.

От управляващата партия посочиха още, че според тях сегашната инициатива на президента е по-скоро рекламна и е с цел да сложи добра основа за следващата кандидат-президентска кампания. Затова и те засега не искали да влизат в тази дискусия. Политиците от ГЕРБ не мислят, че ще има резултат от подобни срещи, макар да отбелязват, че ако бъдат поканени, ще участват в тях.

Юристът Явор Нотев от "Атака" каза, че въпросът дали сега, веднага може да се организира такъв широк дебат, е донякъде дискусионен, защото не се съвместява с конкретния повод - подписването на указа за нов главен прокурор. "Тепърва предстои да започне работата на главния прокурор, не е изминало време, традиционният период на мълчание. Като че ли има нужда от дистанция от момента на избор. Като че ли малко демонстративно ще бъде ако сега, веднага се свикат такива консултации, те биха звучали като указания, директиви за работата на прокуратурата", допълни Нотев.

Според него този изчаквателен период би могъл да се използва, като се направят по-теоритични, дори научни изследвания за сегашното състояние и за рационалните решения в перспектива.

Дневник