Миризма на урина, момичета с бръснати глави, деца оставени просто да стоят в тъмни помещения, деца, оставени да си блъскат главата в стената, деца, на които са дадени лекарства, просто за да не занимават възпитателите с тях, прегризани дървени решетки и клетки за малки.

Това е само част от картината, която екипът на Интернационал за правата на хората с увреждания
(Disability Rights International) представя за реалността в местата за настаняване за деца с увреждания след мисия в България. Докладът на международната правозащитна организация беше представен миналата седмица, а по темата - днес световният телевизионен канал на Би Би Си ще излъчи документален филм.

Основният извод на екипа е че България е заменила голямата система от сиропиталища с нова и по-малка система от институции, но съществена промяна в условията, грижите и отношението към децата няма и повечето от тях са обречени доживот на изолация от обществото. Докато новите места за настаняване на деца се водят къщи от семеен тип или малки групови домове - изследването твърди, че те са нито малки, нито от семеен тип. Те са по-скоро места с легла, понякога дори поместени в коридори или в стари сгради на сиропиталищата, които би трябвало вече да са закрити.. Тези сгради са и в отдалечени населени места.

Затова от организацията призовават правителството да обяви мотаториум за настаняването на деца в т.нар. групови домове, заради риска от емоционални и физически травми, и задълбочаване и утежняване на уврежданията им. Средствата, отиващи основно за институциите, трябва да се пренасочат за помощ на семействата - понякога родители изоставят децата си със специални нужди, само защото няма автобус от тяхното село до местата за грижа.

Екипът на организацията, базирана във Вашингтон, е посетил 18 групови домове, 4 центъра за настаняване и две училища. Експертите не са били допуснати до домове за медико-социални грижи (ДМСГД) – институции, в които се настаняват деца от 0 до 7 години. Те са подчинени на министерството на здравеопазването.

"Много от домовете се управляват от местна администрация, което оставя шепа служители да отговарят за десетки деца. В един от случаите видяхме три къщи на едно място, които всъщност представляваха жилища за 42 деца."

България се е провалила в със задавето на система за подкрепа в самите общности, включващо образование или преход към независим живот, който би помогнал на децата да остават със семействата си, казват авторите. В резултат, много семейства просто нямат друг избор, освен да се откажат от децата си с нужди. Според тях в момента има около 1000 бебета и малки деца в старите големи институции.

Според доклада децата в тези институции са най-уязвими. Затова експертите призовават правителството да преустанови изграждането на нови групови домове и да премине към активна работа за връщане на тези деца в семействата им.

"Много семейства биха задържали децата си със специални нужди, ако имат подкрепа. Фондовете трябва да се пренасочат към това да задържат семействата заедно. Правно и морално ни е сме длъжни да постъпим така в името на децата", казва Драгана Чирич Милованович, програмен директор за Европа на DRI.

От организацията уточняват, че оценка на настоящата ситуация може да бъде направена едва след признаване на прогреса, осъществен от българските власти и закриването на старите сиропиталища. Според експертите обаче голяма част от децата продължават да са изложени на опасности.

Според доклада трябва да има фундаментална промяна в политиките и програмите на държавата, които да се основават върху правилото, че всички деца имат право и потребност да живеят и растат в семейство. "Такава промяна в политиките би била съобразена с констатациите в редица проучвания на детското благосъстояние, както и с дългогодишния опит в сферата на уврежданията – тя е необходима и заради ангажиментите на държавата, възложени ѝ от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания", пише още организацията.

Оттам припомнят, че България е получила сериозна подкрепа за реформите си - финансова и техническа. Но въпреки това много от същите проблеми са все още налице и през годините не се случва съществена промяна, а напротив - трябва да се инвестира още и тепърва да има нови обучения.

Опасни условия

Изследването показва, че докато повечето сгради, заменили сиропиталищата, са нови и основно чисти, много от старите проблеми са все още налице - децата стоят, без да правят нищо, в столове, на пода, някои удряйки се, хапейки ръцете си. "В една от институциите - момичетата бяха с обръснати глави, в друга имаше клетки, а неподвижните деца бяха държани в кошари, изолирани от всякакви социални активности. Някои от децата рядко излизат на открито", става ясно от доклада.

Експертите наблюдават, че на повечето места децата са неглижирани. Но причина за това не е липсата на материални условия или възможности, а просто наличният състав не обръща достатъчно внимание, не се интересува от индивидуалните необходимости на всяко дете и заради това не може да откликне на нуждите им.

"Тези институции отделят децата с увреждания от обществото и допринасят за тяхната продължаваща социална изолация – предизвиквайки доживотна сегрегация за едно цяло ново поколение хора с увреждания. Този доклад съдържа свидетелства за това, че настаняването в български групови домове излага обитателите им на емоционално неглижиране, неадекватни и потенциално вредни поведенчески модели и – в редица случаи – на агресия, обиди (вербално насилие) и други форми на тормоз, типични за институционалната грижа", става ясно още от констатациите на експертите.

Уницеф: Помогнете на семействата

В своя позиция по повод доклада УНИЦЕФ България заявява, че деинституционализацията не е крайна цел, а средство за постигане на това, което е най-добро за всяко едно дете. "Тя е процес на замяна на институционалната грижа с грижа в семейна или близка до семейната среда и не се ограничава само до закриване на специализираните институции и извеждане на децата от тях. Работата по подкрепа на семействата за предотвратяване разделянето на децата от техните родители е ключова част от този процес, така както и подкрепата за децата и младежите, напускащи грижа, и специалистите, които работят с децата и родителите".

От УНИЦЕФ отново припомнят препоръката си да се даде приоритет на подкрепата на родителите и услугите да са качествени. Независимият преглед на реформата на системата за грижа за децата, реализиран с подкрепата на УНИЦЕФ през 2014 г., препоръчва:

- гарантиране на приобщаващ подход към достъпа до образование, заетост и жилищно настаняване

- създаване на система за наблюдение с единна база данни от всички подразделения на МТСП, МЗ и МОН

- дългосрочен ангажимент за развитие и подкрепа на социалните работници и работещите в социалната сфера.

"Поради различни причини все още голям брой деца продължават да бъдат разделяни от семействата си. Децата от маргинализирани общности и тези с увреждания са с най-висок риск да бъдат разделени от семействата си. Затова основните приоритети в настоящата програма за партньорство между УНИЦЕФ и правителството на България са превенцията на разделянето на децата от семействата им и подкрепата на родителите да се грижат за своите деца."

БХК: Трябва постоянен мониторинг върху услугите за деца в България

"Докладът поставя във фокуса правото на детето. Разкритията в доклада отново доказват нуждата от постоянен мониторинг, включително правозащитен, на всички услуги за деца в България. Скриването на услугите за деца от очите на обществото води до избуяване на прояви на насилие и неглижиране на човешки права". Това се казва в позиция на Българския хелзинкски комитет (БХК), публикувана на 26-ти ноември. В нея от организацията припомнят, че от 2015 година получава отказ за достъп до детските институции за бебета и деца до тригодишна възраст, които са на подчинение на Министерството на здравеопазването. На 04 ноември 2019 г. БХК изпрати поредното си писмо с настояване за достъп до затворени институции на подчинението му - конкретно психиатричните болници в България - и очаква отговор.

"Ключовата дума на терена на човешките права е "диалог". Диалогът осигурява място за промяна. Може би поради липсата на системен обществен дебат, нямаме споделено разбиране за това как да се осигури възможност на всяко дете да бъде дете, да учи, да играе, да има социални контакти. Да се реагира не е достатъчно. Необходима е системна реформа, за да се гарантира правото на детство", се посочва в позицията на БХК.

Дневник