Новото ръководство на Европейския съюз започва работа тази седмица с амбиции да направи Европа по-силен играч на световната сцена, повеждайки в областта на борбата срещу климатичните промени и засилвайки способностите за отбрана и научни изследвания, пише "Файненшъл таймс".

Стремежите на Урсула фон дер Лайен, новият председател на Европейската комисия, и на Шарл Мишел, който оглави Европейския съвет, обаче ще бъдат засенчени от засилващите се спорове за бъдещия бюджет на съюза, тъй като държавите членки имат разногласия за разходите за приоритетите на ЕС в следващите седем години.

Финландия, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, днес ще представи предложение за рамка за преговорите за многогодишната финансова рамка.

Разделенията в ЕС обаче са непоклатими и вече няма надежди, че бюджетът ще може да бъде договорен тази година. Страните - привърженички на икономиите, водени от Германия, настояват бюджетът да се задържи на едва 1% от брутния национален доход (БНД) – под предложенията на Еврокомисията за 1.11% и тези на Европейския парламент (1.3%).

Предложението за компромис на Финландия е малко вероятно да помогне за излизане от задънената улица отчасти защото Германия и други по-богати страни заемат твърди позиции пред натиска да се откажат от т.нар. рабати, или "корекции", отстъпки, които смекчават разходите им за еврочленство.

В документ, видян от "Файненшъл таймс", те предупреждават, че "натоварването на малък брой държави членки с увеличаваща се финансова тежест няма да бъде приемливо за нашите граждани" и че Брекзит ще увеличи непропорционално техния дял финансиране за бюджета на ЕС.

В документа се изчислява, че пет страни (Германия, Холандия, Дания, Швеция и Австрия) ще финансират около половината от нетните плащания в бюджета през 2020 г. и тази сума ще се увеличи до три четвърти до края на 2027 г.

Вопке Хьокстра, датският финансов министър, подчерта, че правителството му няма да приеме предложение, според което най-големите нетни платци плащат сделката за Брекзит и губят своите отстъпки.

Техните опоненти, от Франция до Испания и Полша и Литва, настояват, че отстъпките за богатите държави членки вече не могат да бъдат оправдани.

Еврокомисията предложи поетапното им прекратяване. Според нея фокусът върху нетните платци в бюджета е "сериозно сгрешен", защото не измерва ползите от членството в единния пазар или колективното справяне с предизвикателствата на миграцията, борбата с тероризма и климатичните промени.

Еврокомисията разгневи много други страни членки, като препоръча сериозни съкращения в две от най-големите политики на ЕС – земеделие и кохезия. Франция твърдо защитава Общата селскостопанска политика и фермерите си, а източноевропейските страни, които са големи бенефициенти на кохезионните фондове, говорят за предателство.

Клотилд Аркон, румънски евродепутат от либерално-центристката група "Обнови Европа", която ще преговаря за новия бюджет от името на Европейския парламент, каза, че намаленията в кохезионното финансиране за Изтока значат, "че ЕС отстъпва от обещанията си". "Историята, която богатите западноевропейски страни си разказват, е хубава. Че те са щедри души, помагащи на източните съседи, които са доста неблагодарни, например орбановците и тези като Качински", посочи Аркон, имайки предвид премиера на Унгария Виктор Орбан и лидера на управляващите в Полша "Право и справедливост" Ярослав Качински. "Но трансферите, които западните страни правят към Изтока чрез бюджета на ЕС, бледнеят в сравнение с ползите, които западните компании имат от инвестиции и износ, направен в Изтока."

Една от областите, в които натискът над финансите на източните държави е особено виден, е дебатът как да се финансират амбициозните климатични цели на ЕС. Комисията настоява държавите членки да се споразумеят за неутралитет по отношение на климата до 2050 г., но Полша, Чехия и Унгария досега не са се съгласили с целта, опасявайки се от огромните последици, които подобна промяна ще има за икономиките им.

Комисията планира фонд за преход, който да подпомогне страните с промените, но според официални лица от Централна Европа разходите за прехода ще са много по-високи. В Полша, която все още произвежда почти 80% от електричеството си от въглища, се изчислява, че да стане климатично неутрална до 2050 г. ще ѝ струва 505 милиарда евро.

Конрад Шимански, министър на Полша по европейските въпроси, отправи предупреждение срещу отклоняването на средства от области като кохезия и земеделски субсидии за подпомагане на ЕС да постигне климатичните си цели. "Кохезията и Общата селскостопанска политика вече играят роля в климатичните политики. Не можем да направим повече за сметка на целите за земеделие и кохезия", подчерта той.

Дневник