Финландското председателство на Съвета на Европейския съюз предложи бюджетът на блока за 2021-2027 г. да бъде ограничен до 1.08 трилиона евро, става ясно от документ, видян от "Ройтерс".

Предложението, което трябва да бъде подкрепено от държавите членки, ще определи таван на разходите от 1.07% от брутния национален доход (БНД) на блока. Това е повече в сравнение с поискания от Германия, най-голямата икономика в ЕС, 1%.

Между държавите членки има сериозни различия що се отнася до плановете за разходи на блока за политическите му приоритети.

Страните - привърженички на икономиите, водени от Германия, настояват бюджетът да се задържи на едва 1% от брутния национален доход – под предложенията на Еврокомисията за 1.11% и тези на Европейския парламент (1.3%).

Предложението за компромис на Финландия е малко вероятно да помогне за излизане от задънената улица отчасти защото Германия и други по-богати страни заемат твърди позиции пред натиска да се откажат от т.нар. рабати, или "корекции", отстъпки, които смекчават разходите им за еврочленство.

В документ, видян от "Файненшъл таймс", те предупреждават, че "натоварването на малък брой държави членки с увеличаваща се финансова тежест няма да бъде приемливо за нашите граждани" и че Брекзит ще увеличи непропорционално техния дял финансиране за бюджета на ЕС.

В документа се изчислява, че пет страни (Германия, Холандия, Дания, Швеция и Австрия) ще финансират около половината от нетните плащания в бюджета през 2020 г. и тази сума ще се увеличи до три четвърти до края на 2027 г.

Вопке Хьокстра, датският финансов министър, подчерта, че правителството му няма да приеме предложение, според което най-големите нетни платци плащат сделката за Брекзит и губят своите отстъпки.

Техните опоненти, от Франция до Испания и Полша и Литва, настояват, че отстъпките за богатите държави членки вече не могат да бъдат оправдани.

Еврокомисията предложи поетапното им прекратяване. Според нея фокусът върху нетните платци в бюджета е "сериозно сгрешен", защото не измерва ползите от членството в единния пазар или колективното справяне с предизвикателствата на миграцията, борбата с тероризма и климатичните промени.

Еврокомисията разгневи много други страни членки, като препоръча сериозни съкращения в две от най-големите политики на ЕС – земеделие и кохезия. Франция твърдо защитава Общата селскостопанска политика и фермерите си, а източноевропейските страни, които са големи бенефициенти на кохезионните фондове, говорят за предателство.

По време на Европейския съвет през октомври премиерът Бойко Борисов каза, че при определянето на следващия многогодишен бюджет на ЕС България ще отстоява позицията за праг от 1.3% от съвкупния брутен национален продукт на 27-те страни.

Дневник