Възможно най-скоро да отпадне механизмът за мониторинг за България – това желание изразиха в Брюксел главният прокурор Сотир Цацаров, избраният за негов наследник Иван Гешев и евродепутати.

Бъдещият главен прокурор Иван Гешев подчерта, че България е изпълнила всички ангажименти, поети при влизането в Европейския съюз, но според него механизмът не работел добре.

"Той се използва основно за вътрешнополитически цели и това е ясно на всеки български гражданин. Той не съдейства за напредък", смята Гешев, цитиран от bTV. По думите му България ще продължи да се бори с корупцията.

"Никой не се е справил в света с престъпността. Корупцията е част от престъпността. Ще направим това, както сме работили до момента", коментира Гешев.

Цацаров не се съгласи с тезата на президента Румен Радев, че главният прокурор е безотчетен.

"Не бих казал, че е вярна тезата, че започват дебати. Дебатите просто продължават. Ако някой има тезата за това, че може да ги провежда и в друг формат, в друг мащаб – в това няма нищо лошо, това трябва да бъде приветствано. Но това не е началото на тия дебати", коментира главният прокурор по повод бъдещи дебати за изменения в конституцията, за които Радев каза, че ще инициира.

Очаква се утре Иван Гешев да се срещне с избраната за Европейски главен прокурор Лаура Кьовеши, а Сотир Цацаров ще се прибере в София, за да представи пред депутатите своята концепция за управление на антикорупционната комисия КПКОНПИ, ако я оглави.

Според него антикорупционният орган не се нуждае от нови правомощия, но пък трябва да бъде прецизиран списъкът с лицата за т.нар. висши публични длъжности.

Според вицепрезидента Илияна Йотова само с ясни критерии и без двойни стандарти ще бъде успешен предлаганият общоевропейски механизъм за върховенство на закона. Тя откри в Европейския парламент в Брюксел конференция "12 години Механизъм за сътрудничество и проверка в България: Равносметка".

По думите на вицепрезидента необходимостта от общ преглед за проблемите с върховенството на закона стана задължително, особено през последните години. Илияна Йотова припомни, че през 2013 г. общоевропейски доклад за нивата на корупцията е показал, че проблеми има във всички страни.

Намерението такъв доклад да се изготвя на две години обаче не се осъществи. Вместо ЕК да излезе с пакет от законодателни инициативи, представи План за действие за укрепване на върховенството на закона.

Вицепрезидентът подчерта, че отпадането на мониторинга върху България не бива да се обвързва с приемането на предложения от ЕК общоевропейски механизъм за върховенството на закона.

"Затрудненията, които среща още при първото обсъждане, могат да изтеглят решението за България напред във времето. Това би довело до ново обезкуражаване, тъй като наблюдаваните критерии са изпълнени, но отново ставаме зависими от нови решения", изтъкна Илияна Йотова. На 22 октомври т. г. ЕК направи препоръка Механизмът за сътрудничество и проверка да бъде прекратен спрямо България. Предстоят становищата на Европейския парламент и съвета.

В изказването си вицепрезидентът припомни, че въвеждането на Механизма за сътрудничество и проверка с приемането на България в ЕС през 2007 г. е абсолютен прецедент и по същество означава "пълноправно членство" "под условие". Такъв механизъм не бе въведен за Хърватия, която е последната приета държава членка.

Илияна Йотова подчерта безспорната роля на мониторинга над България, но посочи основните му дефекти. Сред тях са липсата на достатъчно конкретика на критериите, по които се оценява напредъкът, като и на вида на изискваните реформи; прибавянето на нови и нови условия към заложените шест индикативни показателя.

Вицепрезидентът заяви, че въпреки парламентарните питания към Европейската комисия, включително и три от страна на Илияна Йотова, институцията не е давала конкретни отговори освен дежурния: Не може да се говори за отпадането на нито един от тези показатели, докато не отпаднат всички. "Мониторингът остана затворен в институционалното пространство между София и Брюксел и непонятен за мнозинството български граждани. Дори медийният интерес към темата заглъхваше през годините", подчерта вицепрезидентът.

Илияна Йотова заяви, че Механизмът за сътрудничество и проверка се е превърнал в политически инструмент. "Политиците говореха много повече от експертите. Политизирането на този инструмент създаде допълнителни съмнения в неговата обективност и реално желание за сътрудничество", изтъкна вицепрезидентът Йотова.

Според Йотова оценките за България са се превърнали в аргумент за проява на двоен стандарт. "Най-драстичният пример е членството ни в Шенген, където трябваше да бъдем приети още през 2011 г. Освен техническите критерии се включиха политически, на основата на заключенията на ЕК, въпреки че самата комисия нееднократно е подчертавала, че "механизмът не трябва да се обвързва с други области на правото на ЕС" като еврофондовете и Шенген", отбеляза Илияна Йотова.

Дневник