След като вчера Венецианската комисия и Комитетът на министрите към Съвета на Европа излязоха с остри и критични становища за предлаганите още през юни промени от министъра на правосъдието Данаил Кирилов, по-известни като закона за "тримата големи", правителството се събра извънредно на заседание и предложи нови промени.

От предложените текстове се вижда, че на практика управляващите не предлагат работещо решение и са прочели препоръките избирателно. Становището на Венецианската комисия не е задължително, но това на Съвета на Европа - да и правителството има срок до юни 2020 г. да го изпълни. Ако не успее да създаде фигурата на независим орган за разследване на главния със закон, то препоръката е да се направи промяна в Конституцията.

Предложените днес нови промени предвиждат "независимият" прокурор, който ще е единственият с правомощия да разследва за престъпления от общ характер главния прокурор и неговите заместници, ще е с мандат от 7 години и ще се избира и отстранява по предложение на поне трима членове на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) и с гласовете на не по-малко от 8 членове на колегията.

За целта се създава звеното Инспекторат към Върховната касационна прокуратура (която е на пряко подчинение на главния прокурор), а новият обвинител ще завежда отдела. Той ще има правомощия да води разследването срещу главния прокурор и неговите заместници, а освен това ще може да възлага отделни действия по разследването и на други прокурори и следователи от Националната следствена служба.

Според правителството по този начин се гарантира, че разследването ще бъде провеждано от прокурори и следователи със значителен опит, чиято длъжност съответства на обществената значимост на производството.

Същевременно се гарантира, че независимостта на прокуратурата като част от съдебната власт няма да бъде засегната чрез провеждане на разследването от страна на органи на изпълнителната власт, пише в мотивите към предлаганите промени.

В същото време от предложените текстове се вижда, че новата фигура ще е подчинена на главния прокурор, когото трябва да разследва.

Промените бяха приети на извънредно заседание на Министерския съвет днес като допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс. Те ще бъдат подложени на обсъждане и гласуване в пленарна зала, а към тях са приложени и мотиви.

Настоящият законопроект е в отговор на критиките към предложенията на Кирилов за въвеждане на механизъм за разследване и предсрочно освобождаване на "тримата големи" в съдебната власт – главния прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Новият законопроект е и продължение на многократно заявеното от премиера Бойко Борисов, че правителството ще изпълни изцяло препоръките на Венецианската комисия.

Из мотивите: Ще отговорим на обществените очаквания

В мотивите към предложенията за промени в НПК се посочва, че "целта на законопроекта е изпълнение на препоръките на Механизма за сътрудничество и проверка на Европейския съюз посредством въвеждането на ефективен и съобразен с действаща конституционна уредба модел, гарантиращ разследванията срещу главния прокурор и неговите заместници".

Според вносителите с тези поправки се "създават законови гаранции в случаите, когато може да бъде ангажирана наказателната отговорност на главния прокурор или неговите заместници, главният прокурор да не може да осъществява надзор за законност по тези преписки и дела".

Обяснява се също така, че предлаганият проект е "в изпълнение на препоръка на Службата за подкрепа на структурните реформи към Европейската комисия във връзка с реформата на прокуратурата и взаимодействието й с другите институции, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост".

"С приемането на предложения законопроект ще се отговори на обществените очаквания за гарантиране на ефективното и безпристрастно провеждане на разследванията срещу главния прокурор и неговите заместници, съобразен с действаща конституционна уредба", пише в заключението на мотивите към промените в НПК.

Правителството прочело през ред препоръките

Препоръките на Венецианската комисия и Комитета на министрите към Съвета на Европа обаче изглеждат като прочетени от правителството през ред. То се е съобразило изцяло с настоятелните препоръки механизмът да не се простира върху "тримата големи", а само по отношение на главния прокурор. И Венецианската комисия, и Съветът на Европа подчертават, че трябва да отпадне механизмът за двамата върховни магистрати. Това изискване е спазено.

Една от възможностите, които предлага Венецианската комисия действително е да се създаде фигурата на "независим прокурор". С предложените нови промени в НПК обаче се създава ново звено Инспекторат към Върховната касационна прокуратура (подчинена и под ръководството на главния прокурор). Освен това идеята на управляващите, залегнала в проекта, е "независимият прокурор" да бъде предлаган за поста и освобождаван от него по предложение на поне трима членове на прокурорската колегия на ВСС с гласовете на поне 8 от тях.

Прокурорската колегия на ВСС се състои от общо 11 членове – един от тях е главният прокурор. Четирима са излъчени от прокурорските среди, петима са във ВСС от парламентарната квота (излъчени от различни политически партии) и един е представител на следователите (следствието също е на пряко подчинение на главния прокурор). Под сериозен въпрос е дали изобщо ще се гарантира независимостта на новия "независим" прокурор, ако бъде избиран от прокурорската колегия на ВСС.

Нещо повече – Венецианската комисия изрично отбеляза в становището си още през 2017 г. влиянието, което главният прокурор има както над членовете на прокурорската колегия, така и към редовите прокурори и следователи (на които според новия закон могат да се възлагат действия по разследването).

Практиката показва, че прокурорската колегия обикновено е единодушна, особено по важни въпроси и назначения. Подобен бе последния пример с единодушното номиниране и пълната подкрепа от прокурорската колегия за номинацията на Иван Гешев за наследник на Цацаров.

В предложенията за промени липсва яснота по въпроса дали "независимият прокурор" ще има заместници, как ще бъдат определяни те и дали ще има контрол над редовите прокурори.

С предложението на новите промени не се отговаря и на очакването на Венецианската комисия – постановленията за отказ от разследване да минават през съдебен контрол. Предложеният 7-годишен мандат за "независимия" прокурор гарантира относителна независимост, но и превръща поста в изключително апетитен и заради властта и правомощията.

Становищата на Венецианската комисия не са задължителни за изпълнение, но са препоръчителни. За разлика от тях обаче резолюцията на Комитета на министрите на Съвета на Европа е задължителна и има срок за изпълнение - юни 2020 г.

Съветът на Европа обяви, че призовава властите да въведат сериозни гаранции за институционалната, йерархичната и практическата независимост на всички органи, които контролират или провеждат разследване спрямо главния прокурор във всички ситуации (с изключение на спешни действия по разследването) и на всички етапи на производството, включително предварителните проверки. Призова също така правителството да изготви незабавно нови законодателни предложения, гарантиращи независимостта и ефективността на разследването спрямо главния прокурор или, в случай че се установят непреодолими конституционни пречки, да предложат необходимите изменения в Конституцията.

Премиерът Бойко Борисов преди дни увери, че всички препоръки на Венецианската комисия ще бъдат изпълнени. В интервюто си по Би Ти Ви в сряда обаче той обяви съвсем друг вариант, който уж му бил препоръчан в черновата на Венецианската комисия. Той се възползва от факта, че никой още не е виждал черновата, и изрази готовност промените да се приемат набързо – "още в събота", от Министерския съвет.

Дневник