Българското висше образование прави малка крачка към по-качествено представяне и е вече по-близо до нуждите на пазара на труда. Такива изводи прави изследване на "Отворено общество", обяви в ефира на БНР Георги Стойчев, изп. директор.
Той посочи още, че според данните на организацията се увеличава делът на чуждестранните студенти, които се обучават в България.
Все още има множество професионални направления, при които студентите, завършили едно и също професионално направление, в много случаи една и съща специалност, намират различна реализация на пазара на труда и заплащане в зависимост от конкретното завършено висше училище. Такива са икономика, високи технологии, природни и инженерни науки. В други специалности няма такава разлика – педагогика, медицина, военно дело.
Делът на завършилите, които се реализират на позиции, изискващи висше образование, се увеличава и през последното десетилетие за първи път надвишава 50% от завършилите, обяви Стойчев. Остава проблемът, че един от всеки двама завършили не работи на позиция, която изисква висше образование или не работи на такава позиция в рамките на първите 5 години след завършването си. Този проблем е по-силно силно изразен при завършилите бакалаври.
Стойчев подчерта, че университетите в България имат рационално поведение, което в голяма степен зависи от стимулите. През последните няколко години има рационализиране при разпределението – повече студенти в специалности с по-добра реализация на пазара на труда.
На свой ред ректорът на Софийския университет обяви, че системата за качество на Софийския университет не е формална и работи наистина добре, а учебното заведение е от малкото, които не си позволили да създават самоцелно нови направления и специалности с цел да привличат повече студенти.
Според него забраната за преподаватели, които могат да участват в участването на акредитирането на един единствен университет, ще нормализира системата:
"Много от университетите ще бъдат засегнати от тази мярка. Това предложение се внася за пореден път в парламента с подкрепата на Съвета на ректорите. Много от ректорите осъзнават, че това ще им създаде сериозен проблем и ще имат нужда от това да създават допълнителен нов капацитет", обясни той.
Той оцени като нещо добро националната карта, която ще се създаде на университетите в страната, защото те се създават доста хаотично и безконтролно.
Той призова да се увеличи бюджета на висшето образование със скоростта, с която това се прави в средното.
Дневник
Коментари
Анонимен
Щом Стефан Данаилов е бил професор, без да има диплома за завършено висше образование, как да преценяваме стойността на степени, титли и звания?
Парадокс: На артистите им отнеха званията "заслужил" и "народен", на висшите училища им предоставиха свобода да кичат с титли който си плати.
Анонимен
И Вучков (бог да го прости) се кичеше с "професор", без да е преминал по законовата процедурата за присвояване на научни звания.
Срещу заплащане библиотекарският университет удостоява с научни степени и звания по желание на клиента.
Анонимен
а онази приказка за гладната кокошка дето просо сънувала чували ли сте я че и вашата работа искат ви са велики работи но да не забравяме че става въпрос за най бедната и корумпирана държава в съюза
Анонимен
наскоро гледах и слушах едно интервю с истински предприемач. Инженер, който основал фирма за анализ на млякото, сега просперираща и със световни пазари фирма за апаратура за химически анализи. Тази фирма, оказва се, не само трудно намира квалифицирани кадри, но и, след като е предложила безплатно обучение заедно с пълен пансион на обучаемите, не се е намерил нито един млад човек, който да иска да бъде обучаван и след това да остане на работа във фирмата.
Преди броени дни е било тържеството за завършващите ШУ. Човек от каква специалност е първенец на випуска - нещо лаладжийско (Извинявам се на момичето, то не е виновно, че обществото ни е с преобърнати критерии.) Къде останаха добрите физици, биолози, химици? Без фундаментални природни науки икономиката ни в голямата си част ще е втора и трета категория, обслужваща и зависима във всичко.