Дискусията за бюджета на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. едва започва, но се очертава дебатите да бъдат бурни. Битката за бюджета традиционно е една от най-ожесточените в Брюксел, а различията между някои държави членки и сега са големи. Днешното заседание на Европейския съвет, на което това ще е една от ключовите теми, е поводът за статия на еврокомисаря по бюджет и администрация Йоханес Хан, която "Дневник" публикува ексклузивно за България. Заглавието и преводът са на редакцията.

Преговорите за седемгодишната бюджетна рамка на Европейския съюз навлизат в решителна фаза. Макар на пръв поглед това да изглежда като технически бюджетен дебат, в действителност резултатът ще определи какво Европейският съюз ще може да направи за своите граждани.

Комисията представи предложенията си през май 2018 г., същинските преговори започнаха тази година и финландското председателство сега предложи компромис. Това безспорно е трудна задача. Позициите на държавите членки са диаметрално различни, като някой призовават за затягане на коланите на фона на Брекзит, други твърдят, че ключови сектори като земеделие и регионално развитие се нуждаят от продължаваща подкрепа.

Ключов въпрос, изразен от много от тях, е дали вноската на всяка страна в бюджета на ЕС ще донесе най-високата стойност за парите на данъкоплатците им.

Това е буквално въпрос за милиард евро. С възможни отговори, включващи общата селскостопанска политика и околната среда, социалните и регионални разходи, новите и подсилени приоритети, вариращи от иновации, цифровизация и инвестиции до миграция, външни действия, отбрана и сигурност, проектът на Комисията от май миналата година излага едно реалистично предложение.

На ниво от 1.114% от брутния национален доход на ЕС, той е основан на предпоставката, че бюджетът на ЕС за бъдещето трябва да е модерен и амбициозен, взимайки предвид финансовия недостиг, породен от Брекзит.

В същото време нашето предложение позволява на Съюза да се справи с геополитически предизвикателства и да стане по-силен глобален играч.

С оглед на ползите от единния пазар, за който се оценява, че допринася с около 6% средно на година за европейската икономика, националните вноски, необходими за финансиране на бюджета от средно по-малко от 1% от БНД на ЕС по силата на предложението на Комисията, са, казано просто, много добра сделка.

През изминалата година и половина Съюзът направи важни стъпки към определяне на своя Стратегически дневен ред и приоритети като засилване на климатичните действия, социално справедлив зелен преход, възможност за европейска дигитална трансформация, конкурентоспособност, насърчаване на умения и образование, научни изследвания и иновации, гарантиране на безопасността, сигурността и отбраната на европейските граждани, силна и активна лидерска роля в света. И накрая, но не на последно място – ефикасно решаване на предизвикателствата, свързани с миграцията и управлението на границите на съюза.

Това са действията, които дават ясна европейска добавена стойност, защото никоя отделна страна не може да се изправи пред тези предизвикателства сама. Действия, които европейските граждани искат!

Бюджетът на ЕС трябва да бъде определен по такъв начин, че да позволи на ЕС да изпълни тези обещания към европейските граждани. Не можем да откъсваме приоритетите от бюджета и ще трябва да подкрепим думите си с реални действия: в противен случай ще уроним надеждността на ЕС в очите на гражданите му и на глобалната сцена.

Предложението на Европейската комисия взима предвид също така правилното прилагане на фондовете, което е отговорност към европейските данъкоплатци. Спазването на правилата и доброто финансово управление, потвърдено от Сметната палата, трябва да останат ключова цел в следващото поколение фондове заедно със зачитането на върховенството на закона и нулевата толерантност към измами като основни ръководни принципи за разходите на ЕС.

Успешният резултат от преговорите за МФР зависи от две предварителни условия: непоколебимото преследване на колективните облаги, което надхвърля националния интерес, и добрата воля да се правят отстъпки и да се постигне компромис, в който цялото е по-голямо от сбора на неговите части.

Сега лидерите, които се срещат в Европейския съвет, спешно трябва да надхвърлят ограничените национални цели и да се фокусират върху това къде Европа може да постигне повече колективно за хората и икономиката си, повече за геополитическия интерес и климата, отколкото би могло да се направи във всяка една от столиците на Съюза. Това е решение от първостепенна важност и тест за международна и политическа отговорност.

Дневник