Полша, Унгария и Чехия заплашват да провалят днес новата инициатива на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 година, след като едва вчера Европейската комисия я обяви за повратен момент в историята на Европа, предаде "Ройтерс".

Лидерите на 27-те страни от ЕС ще се съберат днес в Брюксел и ще се опитат да договорят целта за постигане на нулеви емисии на парникови газове към средата на века, примамвайки източните членки на блока с допълнителни пари за преструктуриране на икономиките им.

Източноевропейските държави искат повече средства за прехода към бъдеще с по-ниски емисии, включително да се остави място за ядрената енергия, при която не се отделят въглеродни газове. Германия и други страни обаче са си поставили за цел постепенно да се откажат от атомните централи.

Важно е да сме сигурни, че никой няма да спре строителството на ядрени мощности, каза чешкият премиер Андрей Бабиш, преди да замине за Брюксел. "Трябва да имаме електричество за хората, за компаниите и отопление. Това е приоритетът и ще видим, не изключвам нищо", допълни Бабиш.

Унгарското правителство заяви днес, че има някои условия, преди да подкрепи новия европейски пакт, включително искане ЕС да признае, че атомната енергия ще допринесе за борбата с климатичните промени.

Будапеща иска ЕС да гарантира, че климатичната сделка няма да доведе до поскъпване на енергията и храните, а разходите ще бъдат поети от големите замърсители, каза правителствен представител. 

Дипломат оцени като 50 на 50 вероятността за постигане на споразумение, което трябва да бъде прието единодушно.

Новата Европейска комисия предложи по-рано тази седмица да бъде сключен Европейски зелен договор, който да мобилизира инвестиции за 100 млрд. евро, чрез които да се помогне на икономиките да се откажат от изкопаемите горива.

Полша, Унгария и Чехия обаче все още не са убедени и настояват всяко евентуално решение да включва повече подробности за обхвата и размера на финансирането, както и да се предвиди финансиране за ядрена енергия.

Чехия произвежда около половината от електричеството си от въглища и иска през идните 20 години постепенно да спре въглищните централи, замествайки мощностите отчасти с нови атомни централи.

Унгария разчита на атомната енергетика за покриване на около една трета от енергийните си нужди, като въглищата допринасят за под 15 процента от енергийния й микс. Будапеща иска да се откаже от въглищата до 2030 г. и да ги замени с комбинация от атомни мощности, газ, възобновяеми източници и енергиен внос.

Полша добива около 80 процента от енергията си от въглища и дискусиите за въвеждане на атомна енергия още не са стигнали до решение отчасти заради високата цена на централите. /БТА

Дневник