Гренландия не е свикнала да е център на вниманието, докато американският президент не поиска да я купи и не причини дипломатическо напрежение между Дания и Съединените щати. Макар за Копенхаген идеята да е абсурдна, все пак се стигна до решението да бъде отворено консулство на острова тази година за пръв път от 1953 г. насам.

Това се случи в момент, когато и Китай проявява интерес към по-близки икономически отношения с острова. Какво означава това внимание и какви последици ще има за икономиката и за движението за независимост на най-големия (след Австралия) остров на света обяснява Би Би Си.

Най-слабо населената територия в света (с население 56 хил. души) е разположена основно в Полярния кръг и три четвърти от нея са с постоянна ледена покривка. Една трета от хората живеят в столицата Нуук, а до другите крайбрежни градове не стигат пътища - до тях трябва или да се лети, или да се стигне с лодка, а това често е невъзможно през зимата. Гренландия е автономна територия на Дания, от която става част през 1814 г. Парламентът в Копенхаген ръководи външната ѝ политика, а собственият ѝ законодателен орган се занимава с вътрешните проблеми. Гренландската икономика зависи от две неща - риболов и ежегоден грант от датското правителство.

Две причини

Според коментатори причините САЩ и Китай да гледат към Гренландия сега са две - икономическа и стратегическа. И двете са свързани с климатичните промени, пише Би Би Си.

Залежи от редки земни метали в големи количества като неодим, празеодим, диспрозий и тербий, използвани в направата на телефони, компютри и електромобили, се срещат на острова, има и желязна руда, платина. Освен това Гренландия се намира между Северна Америка, Европа и Русия.

Климатичните промени предполагат по-лесен достъп до тези минерали и повече възможности за корабоплаване на товарни и военноморски съдове. Датският геолог Миник Росинг предупреждава, че дори при топене на ледовете дългите арктически зими ограничават минното дело и би отнело много време нова мина да започне дейност. Според него "минералите са малка част" от обяснението защо САЩ се интересуват; вероятно по-важни са стратегическите причини, "те просто искат да присъстват".

"Да не се продаваме"

Датското правителство отказва да коментира, но опозиционният депутат в Копенхаген е изразил безпокойство, че американското консулство в Гренландия ще усили призивите за независимост на Гренландия. Анкетите не са еднозначни - те оценяват дела на гренландците, които искат отделяне, между 64 и 38%, отбелязва Би Би Си. Есперсен, който е от крайнодясната Датска народна партия, смята, че американците наливат масло в огъня; "искат да са готови, когато Гренландия обяви независимост".

Според него и Китай може да създава проблеми на острова и, изглежда, датските власти са съгласни, след като през 2017 г. се съгласиха да построят две нови летища в Гренландия, вместо сделката да бъде възложена на китайска компания.

"Притеснявам се от (бъдещото консулство на САЩ), защото вероятно ще има повече американски дипломати, отколкото е нашият персонал във външнополитическата служба", казва депутатът в Копенгахен Ая Кемниц Ларсен от гренландската "Инуит атакатигилит" ("Народна общност"), която иска независимост. Според Ларсен американското присъствие може да стане твърде доминиращо. Тя заявява, че независимостта е дългосрочната ѝ цел, но няма да стане бързо, а не бива и гренландците да се продават, "дали ще е на САЩ или Китай", за да се измъкнат от датското кралство. "Това не е независимост."

И според датския икономист Уфе Палудан американските или китайските инвестиции биха имали "огромен дестабилизиращ ефект" върху гренландското общество.

 Дневник