Скандинавски държави от ЕС, в които има силни профсъюзи и високи доходи, са против плановете за въвеждане на минимална заплата в целия съюз. Причините са, че те се опасяват да не бъде застрашена традицията им на колективно договаряне на заплащането и условията на труд, съобщи "Гардиън".

Изданието припомня, че първите конкретни мерки на новата Европейска комисия се очакват във вторник. Идеята за обща рамка за стандарт за минимално заплащане е едно от обещанията на председателя комисията Урсула фон дер Лайен да работи за спиране изтичането на хора и таланти от източните към западните държави в ЕС.

От 28-те страни членки само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат задължителна минимална заплата.

Но в страни като скандинавските, включително Дания и Швеция, профсъюзите подкрепят политиците да се противопоставят на инициативата. Според тях крайният резултат при тях може да се окаже понижаване на заплатите.

Петер Хумелгор, датският министър на труда, коментира пред "Гардиън", че по принцип подкрепя най-ниско платените в Европа да получават повече, но "средствата за постигането на тази цел трябва да се съобразяват с националните традиции и установени добре работещи модели". Той припомня, че в страната му заплатите се договарят между профсъюзите и сдружения на работоделите и така е повече от 100 години.

В Дания през 2018 г. е било най-високото средно почасово заплащане в ЕС - 43.50 евро на час, а дори по-ниско платените получават около 15 евро на час. За сравнение, в България по същото време е била най-ниската почасова заплата в съюза - 3.5 евро.

Европейската комисия не иска да посочва колко точно да е минималната заплата, а търси консенсус за набор от критерии, които трябва да се покриват при определянето от отделните правителства на минималните заплати в страните им. Един от тези критерии се очаква да бъде изискването минималната заплата да е поне 60% от медианната за страната.

В момента минималната в България е 286 евро, а в Люксембург - 2071 евро. Но според Адриан Николов от Института за пазарна икономика дори за България предлаганият принцип би довел до фактическо намаляване на минималното заплащане у нас.

Благодарение на моделите за колективно договаряне високи са заплатите и в Швеция и Финландия, а по принцип тези споразумения покриват и служители, които не са профсъюзни членове.

Сега синдикатите се опасяват, че при задължителна минимална заплата на нивото на ЕС рабодателите ще имат основание да оспорват в съда националните колективни договори и това да понижи заплащането или най-малкото да го замрази за неопределено време.

Затова правителството на Дания иска писмени гаранции от Европейската комисия, че системата на страната за колективно договаряне ще получи изключение от каквато и да е бъдеща директива в тази посока. От Финландия и Швеция се чуват същите притеснения, а регионални профсъзни лидери обясняват, че не са против това източноевропейците да повишат заплатите си, а не приемат на всички държави в ЕС да се налага един модел за договаряне, застрашаващ присъствието по време на преговори на такива елементи като продуктивност и иновативност.

Дневник