Унгария ще изгуби делото, което заведе срещу нея Европейската комисия по повод унгарски закон от 2017 г., с който се изисква неправителствени организации, финансирани и от чужбина, да се регистрират пред властите и да посочат дарителите си и конкретно колко средства са получили от тях, това да е публично достъпна информация в интернет, а на сайтовете си изрично да напишат, че парите им идват от друга държава.

Това е най-вероятното развитие на делото в Съда на ЕС, след като във вторник главният адвокат на съда представи заключения, че мерките, наричани от медиите Законът "Стоп Сорос", са непропорционални и не съответстват на законите на съюза. Позицията има консултативна сила, но изключително рядко съдът взима решение, което противоречи на изложеното от главния адвокат.

Законът, прокаран от партията на премиера Виктор Орбан, бе възприет като насочен изключително срещу подкрепата на НПО от Джордж Сорос. В него прагът, над който една организация е обхваната от действието му, е много нисък - 500 хиляди форинта (около 1500 евро), и засяга даренията само от чужбина, но не изисква прозрачност за дарения и спонсорство от Унгария.

 Според Мануел Кампос Санчес-Бордона премиерът Орбан е ограничил свободното движение на капитали в ЕС, което е една от основните свободи на съюза. Главният адвокат посочва, че с него е нарушено още фундаменталното право на свобода на сдружаването и че текстът застрашава самото съществуване на такива организации заради недостига на средства за тях.

В иска на Европейската комисия се казва още, че Унгария е нарушила Хартата за фундаменталните права на ЕС и по отношение правото на личен живот и защита на личните данни.

Сега главният адвокат стига до заключение, че публичното оповестяване на имената на чуждестранните дарители е именно нарушаване на правото им на личен живот и злоупотреба с лични данни, тъй като ги свързва с конкретни НПО и помага да бъдат "идеологически профилирани". От своя страна това може да доведе до оттегляне на донорите, защото репутацията им в Унгария може да бъде компрометирана.

Когато това се случи, се оказва, че този закон застрашава съществуването на неправителствени организации, пречи им да изпълняват обществената си роля и като затруднява даренията, застрашава правото на дарителите на сдружаване.

Санчес-Бордона припомня, че по принцип Унгария има право на подобни мерки, когато се води борба с прането на пари и финансирането на тероризъм например. Но в такъв случай те трябва да се предприемат срещу конкретни граждански организации, а не да се налагат със закон на всички. Правните норми на ЕС са достатъчни за борбата с такива престъпления и за гарантиране на адекватна защита на гражданите, допълва главният адвокат.

Дневник