Иран вече обогатява по-голямо количество уран, отколкото преди споразумението, сключено с шестте сили през 2015 г. Това заяви иранският президент Хасан Рохани в телевизионно обръщение, предаде "Ройтерс".

"Натискът върху Иран се увеличи, но ще продължим напред", цитира думите му агенцията.

Рохани не навлезе в подробности. Миналото лято обаче ислямската република надхвърли ограничението на запасите от слабо обогатен (до 3.67%) уран, на което има право според споразумението - 300 кг. Това количество е значително под необходимите поне 1500 кг за създаване на атомна бомба, както и под прага на обогатяване от 90%. Иран обогатяваше уран до 20%, преди да бъде сключена сделката.

Иран обаче се отказа по-рано този месец от ограниченията, договорени като част от ядрената сделка, довела до сваляне на санкциите заради ядрената му програма, а лимитът за обогатяване до 3.67 на сто бе отхвърлен още през юли. В неделя ислямската република изрази намерение да отхвърли всички ограничения, след като правеше това постепенно в продължение на месеци. Те включват и равнището, до което може да бъде обогатяван уранът.

През лятото на 2018 г. американският президент Доналд Тръмп изтегли САЩ от ядрената сделка, наричайки я "много лоша", и възстанови американските санкции срещу страната, които засегнаха тежко икономиката ѝ. Това обезпокои европейските партньори и те обявиха, че ще направят възможното, за да спасят споразумението.

Над седмица след тоталния отказ на Иран обаче Великобритания, Германия и Франция обявиха, че ще задействат механизма за уреждане на спорове, който би могъл (в краен случай) да доведе до възобновяване на санкциите срещу страната.

Това решение доведе днес до обвинения от Техеран, че Европа е пожертвала "останките" от споразумението заради икономическите си интереси след възможен шантаж от страна на Тръмп. В "Туитър" иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф написа, че целта на задействането на механизма била да се "избегнат новите мита на Тръмп". Преди време в. "Вашингтон пост" написа, че президентът тайно заплашил трите европейски страни с налагане на 25-процентови мита върху произвежданите от тях автомобили, ако не задействат механизма за уреждане на спорове, предвиден в ядреното споразумение, сключено във Виена през 2015 г.

Сега Зариф критикува трите европейски страни. "Ако искате да продадете почтеността си, давайте. Но не твърдете, че го правите заради големи морални или юридически принципи", казва той.

Още след първите нарушения на сделката Иран поиска от ЕС да гарантира, че до страната ще достигат ползите от сделката, и оттогава обвинява европейските страни, че не правят достатъчно по въпроса.

Дневник