Извънредната среща на върха на Европейския съюз приключи внезапно днес, след като лидерите не успяха да постигнат споразумение за дългосрочния бюджет на блока, предаде "Ройтерс". Решението дойде след продължила два дена безизходица в разговорите между различните блокове, оформили се в съюза.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел събра лидерите на 27-те страни в края на деня в опит да постигне споразумение, но враждуващите лагери отхвърлиха компромисния план.

Договарянето на седемгодишния бюджет на блока винаги е трудно, но този път преговорите бяха допълнително усложнени заради излизането на Великобритания от ЕС, което остави дупка в размер на 75 милиарда евро в момент на нови предизвикателства - от битката с климатичните промени до миграцията.

Безизходицата около размера на бюджета за периода 2021-2027 г. и как парите да бъдат разпределени разкри разрив между страните от севера и юга, от изтока и запада, както и между по-развитите и не толкова напредналите икономики.

Дания, Австрия, Швеция и Нидерландия, наречени "пестеливата четворка", пристигнаха на преговорите с непримиримата позиция, че няма да се съгласят с бюджет над 1% от брутния национален доход на ЕС. Нетните бенефициенти пък искаха повече от предишното предложение на Мишел - 1.074% от БНД, еквивалентни на 1.09 трилиона евро.

Най-новото предложението, представено от Европейската комисия, беше за 1.069% от БНД, но то беше веднага отхвърлено, когато Шарл Мишел събра лидерите, за да им го представи.

"За съжаление видяхме, че не е възможно да се постигне споразумение", заяви Мишел по време на пресконференция минути по-късно. "Видяхме, че се нуждаем от повече време", добави той и обясни, че постигането на споразумение е политически въпрос, както и че вижданията на отделните страни вече се сближават. По неговите думи голяма част от затрудненията днес са свързани с оттеглянето на Великобритания от ЕС.

Засега не е насрочена датата на следващото заседание на държавните и правителствените ръководители, на което отново въпросът да бъде обсъден.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че каквото и да се споразумее Европейският съвет, то трябва да бъде одобрено от Европейския парламент. Тя добави, че разговорът за бюджета засяга 27 различни интереса. "Видяхме много сериозно отношение от всички. На прав път сме. Има различни отговори има на въпроса какви собствени приходи да има бюджетът на ЕС", допълни Фон дер Лайен.

Испанският премиер Педро Санчес отправи критики към реториката на "пестеливите" държави по време на преговорите и каза, че някои страни са опитали да представят селскостопанската и кохезионната като "стари" и "лоши", когато "всъщност те са сред тези, които са най-ценени от нашите граждани и тези, които в най-голяма степен подсилват нашия общ съюз", предаде "Политико".

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Франция е отхвърлила лоша сделка за Общата селскостопанска политика.

"Различията просто бяха твърде големи", коментира германският канцлер Ангела Меркел, добавяйки, че новото предложение на Еврокомисията от този следобед не е довело до излизане от безизходицата. "Имахме първи опит, но все още сме в началото на годината", посочи канцлерът, като не даде подробни отговори по въпроса какво е липсвало, за да се стигне до сделка. Меркел избегна и въпроса дали се притеснява, че Европейският парламент може да наложи вето на крайната сделка, ако тя е под 1.3% от БНД на ЕС, както евродепутатите настояват.

Нидерландия иска да плаща повече в следващия бюджет на ЕС, но числата трябва трябва да взимат предвид дупката, създадена от Брекзит, каза премиерът на страната Марк Рюте, цитиран от "Ройтерс".

Агенцията посочва още, че ""пестеливата четворка" е била твърдо против бюджет, в който една трета ще бъде заделена за кохезионни фондове, а още една трета - за фермери. Те искат повече фокус върху управлението на границите след мигрантската криза през 2015-2016 г., справянето с климатичните промени, подсилването на сигурността и модернизирането на икономиката на блока чрез инвестиции в изследвания и цифровизация.

По-бедните източни и южни страни пък искаха да се запази помощта за развитие и бяха подкрепени от Франция, Ирландия и други, настояващи да се запази подкрепата за фермерите.

Макрон обясни, че е работил в тясно сътрудничество с Меркел, чиято страна е най-големият нетен платец в бюджета на ЕС, за да опита да сближи страните, но те са осуетили това като са сформирали блокове. "Мисля, че не е добър метод да се сформират групи и блокове, като се групираме, сформирайки нещо като блокиращи коалиции", заяви още Макрон след края на срещата.

Ревизираното днешно предложение включваше привлекателни за нетните платци елементи, например запазване на съществуващите в момента за тях отстъпки в бюджета, и имаше за цел да успокои Франция с отпускане на малко повече средства за селскостопански субсидии. В него освен това се увеличаваше до 27% делът на общите разходи за проекти, насочени към справяне с климатичните промени. Според източник, цитиран от "Ройтерс" обаче, новият план е бил твърде сложен в момент, когато е имало неразбирателство за размера на бюджета.

Ще трябва да има още една или няколко срещи, за да се стигне до сделка за бюджета, но Мишел сега ще се консултира с държавите членки, за да реши кога пак да събере лидерите на масата за преговори. Без споразумение до края на годината блокът ще трябва да замрази повечето си проекти от 2021 г.

"В миналото винаги са били необходими две или три срещи, за да се стигне до резултат", каза австрийският канцлер Себастиан Курц. "Доволен съм, че проведохме добра дискусия и че имаше движение в правилната посока. Пестеливата четворка ще продължи да се координира добре и ще опита да постигне пробив на следващата среща", допълни той.

Дневник