Европейският зелен пакт рискува да задълбочи икономическите и социалните разделения между източните и западните страни в ЕС, според европейски синдикални организации. Те предупреждават за рисковете при достигането на целта на блока за климатична неутралност до 2050 г., предаде EURACTIV.

Синдикатите засилиха предупрежденията, че Зеления пакт, предложен от Европейската комисия през декември миналата година, ще изложи на риск милиони работни места, без никакви уверения за бъдещето на работниците в засегнатите отрасли.

"Говорим за почти 11 милиона работни места, главно в добивната промишленост, енергоемките индустрии и в автомобилната промишленост", заяви Люк Триангъл, председателят на IndustriAll, федерация на синдикатите. "Тези работни места няма непременно да изчезнат", каза Триангъл в интервю за EURACTIV. "Но трябва да има бъдеща перспектива за работниците в тези индустрии", която до момента не е ясна, добави той.

Миналата седмица Европейската комисия представи нов европейски закон за климата, имащ за цел да вкара в законови рамки целта на ЕС за климатичен неутралитет до 2050 г.

Очаква се в сряда (10 март) Комисията да представи индустриалната си стратегия, очертаваща новите области за растеж на Европа по пътя ѝ към по-екологично бъдеще.

Но макар и стратегията да поставя голям акцент върху дигитализацията, в нея не се говори много за традиционните производствени сектори като производството на стомана, автомобилостроенето и химическата промишленост, които се очаква да бъдат най-силно засегнатите отрасли в прехода към нетни нулеви емисии.

"Лесно е да се каже, че трябва да постигнем амбициозни климатични цели до 2050 и 2030 г.", посочва Триангъл. "Но индустриалната стратегия трябва да даде отговор на въпроса "как" ще стигнем до там. А до момента този въпрос все още остава без отговор".

Нова миграционна вълна от Източна Европа

Синдикатите са особено притеснени от социалните и икономическите разделения, които Зеленият пакт рискува да създаде между по-бедните източни държави членки и техните по-богати западни съседи.

Според Триангъл зелената трансформация "ще бъде много по-лесна за скандинавските и западноевропейските страни", отколкото за по-бедните страни-членки на ЕС като Полша, България и Румъния, където заетостта в някои региони може да зависи изцяло от една единствена, силно замърсяваща индустрия.

"Това може да окаже голямо влияние върху вътрешната миграция в Европейския съюз", изтъкна синдикалиста, посочвайки, че през последните 20 години "близо 22 милиона души" вече са напуснали Източна Европа, за да си търсят работа в по-богатите западни и северни страни. "Тази цифра само ще се увеличи, ако не управляваме правилно прехода", предупреди той.

Политиците в източните държави-членки на ЕС предупреждават, че зеленият преход рискува задълбочаване на разделенията вътре в ЕС. Траян Басеску, бивш румънски президент, заяви, че Европейският зелен пакт "определено ще създаде напрежение" между източните и западните страни на ЕС, които имат и други икономически приоритети извън зеления преход.

Подобни икономически и социални разделения "вероятно ще доведат до огромно напрежение в ЕС, което може да доведе до това някои държави да обмислят възможността за напускане на Съюза", заяви той в интервю за EURACTIV неотдавна.

Европейската комисия е добре запозната със социалните аспекти на Зеления пакт и многократно настоява преходът към климатично неутрална икономика да не оставя никого назад.

Комисията обаче остава убедена, че зелената индустриална революция е в ход и бъдещият растеж се крие в нисковъглеродните индустрии. Миналата година ЕК изчисли, ако блокът намали емисиите си до нула, БВП на ЕС ще нарасне с 2% до 2050 г.

"Европейският зелен пакт е нашата нова стратегия за растеж", заяви председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, след като получи вота на Европейския парламент миналия ноември. "Нашият ангажимент е никой да не бъде оставен назад", заяви вицепрезидентът на Комисията Франс Тимерманс, в отговор на въпрос за притесненията относно цената на прехода в страните от Източна Европа.

Къде са парите?

Тези обещания обаче са недостатъчни за профсъюзите, които заявяват, че ЕС трябва да говори в цифри.

"Ясно е, че индустриите ни искат да направят крачката към нулевите емисии. Но за да го направят, те има нужда от финансова подкрепа. Без финансова подкрепа и реални инвестиции няма да можем да направим скока напред", посочи Триангъл.

Според оценките, през следващите десет години европейските индустрии трябва да инвестират 250 милиарда евро годишно, за да постигнат климатичен неутралитет през 2050 г.

"Къде са парите за тези инвестиции?" - попита председателят на IndustriAll,. Вярно е, че Европейската инвестиционна банка ще бъде превърната в климатична банка с 50% от заемите, предназначени за достигане на климатичните цели към 2025 г. Синдикатите признават, че в бюджета на ЕС също са направени промени, като 25% от него вече са посветени на климата.

Въпреки това в подкрепа на зеления преход почти няма ново финансиране, заяви синдикалиста, като посочи "несъответствието между високото ниво на амбиция по отношение на климатичните цели" и дискусиите за следващия дългосрочен бюджет на ЕС, който някои държави искат да ограничат до 1% от БНД.

Според Триангъл, въпросът за намирането на инвестиции е особено проблемен за енергоемките индустрии, като стоманата и химическата индустрия, които са най-трудни за декарбонизация.

"Това е проблемът ни с целите за 2030 г.: Ако увеличим целите до 55% намаление на емисиите на парникови газове, мога да ви уверя, че енергоемките индустрии няма да могат да постигнат тези нива. Технологиите ще бъдат пуснати в експлоатация едва след 2030 г. Разработването на нисковъглеродна стомана, например, е едва в начален етап", посочи Триангъл.

Именно тук, според синдикатите, е мястото където индустриалната стратегия може да предостави помощ.

"За нас е важно да поддържаме интегрирана промишлена верига в Европа. В бъдеще ще продължим да се нуждаем от стомана и химикали, произведени в Европа", заяви председателят на IndustriAll. "Очакваме много от индустриалната стратегия".

Дневник