На около 1000 души ще бъдат направени бързи тестове за коронавирус. Това обяви премиерът Бойко Борисов на брифинг в Министерския съвет след заседанието на Европейския съвет, което за трети път се провежда чрез видеоконферентна връзка. Европейските лидери координираха усилията си за справяне с разпространението на COVID-19.

По време на пресконференцията премиерът на няколко пъти повтори икономическите мерки, които страната ще предприеме в опит да се справи с кризата, която вирусът причини. Утре ще има заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което ще трябва да се решат много от въпросите, които бизнесът постави след предложените мерки.

Борисов уточни, че тестовете ще се приложат на полицаи, шофьори на линейки и на превозни средства от градския транспорт. Групата не е подбрана случайно, уточни той. "Те са постоянно на въздух и покрай тях по цял ден минават потоци от хора", обясни премиерът.

По думите му 10 минути след теста ще се знае не само дали тестваният е носител на вируса, но и дали го е преболедувал и носи в себе си антитела. Борисов добави, че ако е нужно, тестваните ще са 1100-1200 души. Той допълни, че тестовете са дарени и държавата не е дала пари за тях.

Премиерът каза още, че две седмици след първия тест на същите хора ще бъде направен нов такъв. Целта на втория тест е да се разбере колко са излекуваните и колко са се увеличили заразените. Борисов уточни, че страната ни е поръчала чрез общата европейска поръчка 1 млн. бързи теста и добави, че след пика на заразата може да се наложи тестването на 20-30 хил. души. Той предположи, че масовото тестване ще е нужно през април или май.

Идеята за масов скрининг с бързи тестове беше на новосформирания медицинския съвет. От своя страна националният щаб за борба с коронавируса обяви, че бързите тестове дават "фалшиво отрицателни" резултати. Началникът на щаба Венцислав Мутафчийски, който участва заедно с Борисов в брифинга, каза, че групата от 1000 души ще се тества периодично, за да се проследи как натрупва имунитет.

"Така мога да се направят модели, след като премина пикът на епидемията, големи групи от хора да бъдат въведени в общи помещения и по този начин отново да се задвижи икономиката", уточни Мутафчийски.

Премиерът каза още, че европейските му колеги са проявили интерес към произвежданите в България медицински облекла, но не разкри дали страната ще изнася в чужбина продукция. До дни пък трябвало да пристигнат между 50 и 70 респираторни апарата от Германия, които са дарение.

Бойко Борисов изрично подчерта, че не е водил никакви разговори с президента Румен Радев след налагането на вето от страна на държавния глава върху текстове от Закона за извънредното положение. "Това, което направи, е не само недопустимо, но и никой в Европа не го направи. Този разнобой е пагубен за всяка държава. Не мога да разбера защо го направи", каза Борисов.

Това беше първото вето на Радев, което мина в парламента. То беше насочено срещу текстовете за фиксирането на цените на стоките, както и срещу възможността за санкции при разпространение на невярна информация. Самият Борисов също прие като правилно решението на президента да наложи вето. Подобна теза застъпи и финансовият министър Владислав Горанов.

Дневник