Българите най-често са склонни да рециклират старите си цифрови устройства, ако получат компенсация като пари или ваучери (46%), показа специално проучване на Евробарометър за въздействието на дигитализацията върху ежедневието, проведено през декември 2019 г. Другите две страни, където голям процент анкетирани дават този отговор, са Литва (52%) и Латвия (46%), следвани от Хърватия (45%).

Втори по популярност отговор в България е "Ако има пункт за рециклиране в близост", даден от 37% от анкетираните. Това е най-честият отговор средно за ЕС - 43%. На трето място в България е "Ако сте сигурни, че това не създава потенциални рискове за поверителността на данните" (36%). Това е вторият по популярност отговор в ЕС - 40%.

Попитани дали информацията за това колко енергия се изразходва от предоставянето и използването на онлайн услуги като стрийминг на видео или търсачки, би повлияла на използването на тези услуги от тях, положителен отговор дават едва 14% от българите (най-малко в ЕС). "Не" казват 43%, а че не използват такива услуги отговарят 21% (най-високият процент в ЕС, дали този отговор, заедно с Гърция). Двадесет и два процента дават отговор "Не знам" - отново най-много в ЕС.

На въпроса кои са били основните причини да си купят ново цифрово устройство, например мобилен телефон, таблет или лаптоп, най-много българи (28%; средно в ЕС - 37%) казват, че предишното им устройство се е счупило. Следва отговор "Производителността на старото устройство се е влошила значително", даден от 19% от анкетираните в България и от 30% средно в ЕС. На трето място в България е отговорът "Получили сте ново устройство като част от договор с вашия доставчикю" - 18% от българите и 11% средно в ЕС.

На въпроса трябва ли производителите да са задължени да улесняват ремонта на цифрови устройства или подмяната на техните отделни части (например екрани или батерии), много голям процент от българите и всъщност най-високият в ЕС, дали такъв отговор, казват, че не знаят - 22 на сто. Най-масовият отговор в България е "Да, при условие, че устройствата не струват повече" (32%), следван от "Да, дори ако устройствата струват повече" (31%), "Не използвам цифрови устройства" (11%) и "Не" (4%).

Лични данни

Попитани за какви цели биха били склонни да споделят част от личната си информация по сигурен начин, най-много българи (43% при средно за ЕС 34%, това е втори по популярност отговор за съюза) казват, че не са склонни да споделят никаква лична информация за каквито и да било цели. Толкова висок процент, дали този отговор, има единствено в Полша. Висок е делът също във Франция, Унгария и Латвия (и трите по 41%).

В България следват отговорите "За подобряване на реакцията при кризисни ситуации" (25%; 31% средно за ЕС), за подобряване на медицинските проучвания и грижи (24%; средно и най-популярен отговор в ЕС - 42%), за подобряване на обществения транспорт и намаляване на замърсяването на въздуха (17%; средно за ЕС - 26%).

На въпроса дали биха искали да имат по-активна роля за упражняване на контрол върху използването на тяхната лична информация (например за потребление на енергия, навици за онлайн пазаруване, здраве и други), положителен отговор дават 41% от българите, а отрицателен - 16% (най-ниският в ЕС). В България е най-високият процент на хората, заявили, че не искат да споделят никаква лична информация - 31 на сто при 13 на сто средно за ЕС. Отговорът "Не знам" в България също е най-високият в ЕС - 12 на сто при средно за съюза 4 на сто.

Фалшиви новини и дезинформация

Петнадесет процента от българите всеки ден или почти всеки ден попадат на новини и информация, за които смятат, че изопачават действителността или са фалшиви, 23% - поне веднъж седмично, 15% - няколко пъти на месец, 19% - рядко или никога, 28% (най-високият процент в ЕС) дават отговор "Не знам".

Отговорност за борбата с фалшивите новини и дезинформацията според повечето българи (68%) трябва да носят медиите. Това е и най-популярният отговор средно в ЕС (61%). В България следва отговорът публичните власти (50%; средно за ЕС - 53 на сто). На трето място са платформите за социални мрежи (35%; 46% в ЕС), а на четвърто - гражданите (28% и в България и в ЕС споделят това мнение).

Попитани за мерките, които според тях публичните власти трябва да вземат за справяне с фалшивите новини и дезинформацията, най-много българи (37%) дават за пример подкрепа за услуги за проверка на факти, следват отговорите помощ за гражданите за по-добро идентифициране на дезинформация и подкрепа за разнообразяването на информацията и качествената журналистика (и двата по 33%), регулиране на социалните медийни платформи за намаляване на разпространението на дезинформация (32%).

Дигитални умения

Българите се нареждат на предпоследно място като процент на хората, дали отговор "Да" (57 на сто, колкото Италия и малко повече от Гърция) по въпроса смятат ли, че имат достатъчни умения за използването на дигитални технологии в ежедневието си. Отговор "Не" са дали 33%.

По-висок е делът на тези, които са на мнение, че имат достатъчни умения за използването на дигитални технологии, за да вършат работата си - 73 на сто. Че нямат достатъчни такива умения преценяват 16% от анкетираните в България.

За най-много българи (35%) основна пречка пред подобряването на дигиталните им умения е, че не чувстват нужда да ги подобрят. Следват отговорите, че не знаят какви конкретно умения трябва да подобрят и че им липсват подходящите възможности за обучение (и двата отговора по 23%). Липсата на време е аргумент за 21% от анкетираните в страната (този е най-честият отговор средно за ЕС), а цената - за 13 на сто.

Попитани дали искат да знаят как се използват данните им, когато ползват акаунта си в социални медии за достъп до други сайтове, 85% от българите дават отговор "Да" (на второ място в ЕС след финландците и гърците - по 88%).

През последните 12 месеца 28% от българите са опитали да си купят нещо онлайн (с изключение на цифрово съдържание като видео или музика.електронни книги, приложения или онлайн игри) от друга страна членка на ЕС, 68% процента не са, а отговор "Не знам" дават 4% - най-високият в анализираните държави.

Като основна причина да не опитват да купуват нещо по този начин повечето българи (51%) посочват, че не са искали или не са имали нужда.

Дневник