Народното събрание прие предложената от правителството актуализация на бюджета заради кризата с коронавируса и очакваните последствия от това върху икономиката на страната. Системно против проекта гласуваха депутатите на БСП. Същевременно нито едно тяхно предложение не бе прието.

Дали това ще е единствената актуализация на бюджета за годината в момента не може да се каже, но в телевизионно интервю Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в Народното събрание обяви, че очаква да има и следваща.

Актуализацията на бюджета се налага заради очакваната икономическа криза, която ще настъпи заради заразата с коронавирус и наложените ограничения върху редица бизнеси. С нея вместо да похарчи колкото събере, както бе заложено в бюджета в края на 2019 г., правителството залага дефицит от 3.5 млрд. лв., с 2.44 млрд. лв. по-малко приходи от данъци и очаква икономиката да се свие с 3%.

В помощ на заетостта кабинетът залага 1 млрд. лв., с които да поеме разходите заради увеличената вече безработица, която планира да се повиши в рамките на годината с 2 процентни пункта над нивото си от 2019 г. На Българската банка за развитие се отпускат 700 млн. лв. като с 500 млн. лв. от тях тя ще гарантира заеми за бизнеса по схема, която още не е оповестена. С останалите 200 млн. лв. ще гарантира безлихвени дългосрочни заеми за хора, пуснати в неплатен отпуск до 1500 лв. По-рано председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обяви в пленарната зала, че се обмисля тези кредити да са с няколко години гратисен период и 10 г. срок за връщане. Сходни облекчения се очаква да ползва и бизнесът, чиито заеми ще гарантира държавата чрез банката за развитие.

Актуализацията на бюджета вдига тавана на държавния дълг от 2.2 млрд. лв. на 10 млрд. лв. Днес по-рано бяха пласирани държавни ценни книжа, с които общата сума от началото на годината на поетия от държавата дълг, възлиза на 1 млрд. лв. Това означава, че остават още 9 млрд. лв., които могат да бъдат поети.

С промени, внесени между първо и второ чете на законопроекта, бе прието, че правителството може да излезе на външните пазари като ползва гъвкавата GMTN програма - договор, сключен с няколко глобални банки при фалита на КТБ, който позволява по-бързо пускане на дълг. Заради това таванът по тази програма бе завишен от 8 млрд. евро на 10 млрд. евро - досега с няколко емисии са използвани вече над 5 млрд. евро, посочва "Капитал".

Междувременно Министерството на финансите преотвори емисия 5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирана в лева, пусната в обращение на 15.01.2020 г., с падеж 15.01.2025 г. На проведения аукцион са пласирани успешно ДЦК за 200 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена доходност от 0.13 %. Общият размер на подадените поръчки е достигнал 358.3 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1.79. Обичайно най-много книжа са придобили банките - 890 %, следвани от пенсионни фондове - 5.5 % и застрахователните дружества с 5.5 %. Така от началото на годината пласираните ДЦК са за общо 1 млрд. лв.

Основните критики към проекта бяха отправени от БСП, която предложи още 1.5 млрд. лв. разходи за сметка на предвидени покупки за армията, заради което си навлече гнева на депутатите от ВМРО и министъра на отбраната Красимир Каракачанов. В крайна сметка никое от предложенията не бе прието.

ДПС в лицето на депутата Йордан Цонев демонстрира пълна подкрепа на управляващите по проекта с единствената забележка предложението мерки да не са единствените. По негово предложение бе прието и записано в закона за извънредното положение, че държавата ще поема и осигуровките по схемата 60/40 каквото намерение първоначално управляващите нямаха и затова бизнесът изчисли, че схемата е 23/77. При дебатите днес пък финансовият министър Владислав Горанов допусна, че трябва да се мисли за мерки в подкрепа на бизнесите, които бяха напълно затворени с мерките срещу коронавируса.

Дневник