Православната църква почита днес Лазар от Витания, когото Исус Христос възкресява. Празникът, известен като Лазаровден, се отбелязва винаги в съботата на шестата седмица от Великия пост - осем дни преди Възкресение Христово (тази година на 19 април). С него започва подготовката за Страстната седмица. Денят е наричан още Лазарова събота, Лазарица, Лазар.

Според евангелския разказ Лазар и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и вярвали в неговата мисия. Докато Христос бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял и умрял. При завръщането си Исус възкресил покойника. Чудото било извършено пред очите на мнозина юдеи (домът на Лазар бил пълен с хора, тъй като според обичая покойниците се оплаквали в продължение на седем дни) и станало причина те да повярват в Месията. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, с които се украсяват вратите на следващия ден - Цветница (Връбница).

В българската народна традиция празникът се свързва с обичая Лазаруване, в който момичета на възраст между 6 и 12 години в празнично облекло обикалят домовете, играят ръченица и пеят песни за здраве, плодородие и женитба.

Тази година църковните празници около Великден ще бъдат отбелязвани различно от обичайното заради ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса в България. По настояване на Светия Синод църквите ще останат отворени и в тях ще текат служби, но влизането трябва да става при спазване на строги правила. Миряните трябва да спазват дистанция от два метра и да носят маски. Властите призоваха хората да избягват ходенето в храмовете, освен ако не е крайно необходимо.

 Дневник