Преди близо 10 години Димитър Бербатов записа едно от най-върховите си постижения като играч на "Манчестър юнайтед", вкарвайки хеттрик срещу "Ливърпул". Българският нападател записа имената си като един от малцината с три гола срещу големия съперник, но и донесе драматичната победа с 3:2.

Пред сайта на "червените дяволи" Бербатов си припомни емоциите от дербитата с мърсисайдци, белязали неговата кариера на "Олд трафорд".

"От гледна точка на нападателите първото докосване в един мач е много важно. Ако то е добро, ти носи самочувствие. Но ако е лошо, започваш да мислиш, че нищо не се получава и се нуждаеш от промяна. Ако обаче вкараш, самочувствието ти се връща и мислеш, че можеш да направиш всичко".

"Такъв беше моят мач с "Ливърпул" през 2010 г. Когато вкарах си мислех: "Мога да вкарам с всеки удар, от всяка позиция и ще вкарам. Денят ми е специален". Това наистина се случи", припомня си българинът близо 10 години по-късно.

Първият гол

"Честно казано, беше толкова прост. Казвал съм много пъти, че нападателите не обичат да защитават. Не обичаме да пазим. Кой ме пазеше? Фернандо Торес. И двамата сме нападатели. Мразех да се връщам назад, за да пазя при корнери, особено ако трябваше да го правя срещу някой голям бранител, който щеше да скочи за топката и да те унищожи. Бях късметлия в случая, защото знаех, че Торес е като мен и знаех, че не обича да пази при корнери или други статични положения. Позицията му спрямо мен беше погрешна, така че той ме улесни при отбелязването на гола.

Ако го гледате отново, аз всъщност нищо не направих освен, че се позиционирах. Гигси (Райън Гигс) прати топката там, където бях, аз просто останах на място, топката кацна на главата ми и единствената ми работа беше да я насоча в ъгъла на вратата. Това беше. Едно на нула".

Вторият гол

"Хората постоянно ме питат за втория гол. На практика това беше моментна ситуация, в която просто трябва да реагираш. За мен това как реагираш в тези няколко секунди показва на света как виждаш футбола. Когато Нани центрира, Уейн Рууни беше пред мен и видях как посяга към топката, а аз му казах да я остави. Честно казано, не мислех, че ще го стори, така че бях изненадан. От сега нататък, в този период от секунда-две, е моментът, в който трябва да мислиш бързо. Ако футболът ми се основаваше на скучен и сигурен начин на игра, щях да се опитам да спра топката и да се опитам да потърся някого с лице към вратата, за да стреля той.

Но тъй като моят футбол е базиран на по-необичаен стил на игра, винаги търсещ красивия й аспект и опитващ да прави неща, които хората ще копират вкъщи, ето защо си мисля, че тялото ми и движенията ми бяха там тогава. Щом се позиционирах така, може да звучи малко като научна фантастика, това ти помага, когато си в подобни ситуации, защото дори и да не го разбираш, тялото ти реагира вместо теб. Тялото ти прави движенията, тъй като те са там, тъй като си правил нещо и преди. Затова и успях да я спра с бедро и след това да пристъпя към задната ножица".

Третият гол

"Когато си "Манчестър юнайтед" и играеш на на "Олд трафорд", разбира се, че ще подлагаш отборите на натиск. Винаги вкарвахме в последната минута, това е е във въздуха. Усещаш и помирисваш, че това идва, а аз бях толкова уверен в този ден. Бях убеден, че ако имам още една възможност, ще се разпиша. Когато О'Шей прати топката в наказателното поле, като нападател трябва да наблюдаваш и да се движиш за място в полето. Въпреки че там имаше много, много играчи при тази ситуация, ако знаеш къде да застанеш, къде ще има пространство, как да се позиционираш... понякога топката ще дойде за теб.

Такъв беше случаят в този момент. Когато бях млад нападател, много хора ми казаха, че тази една секунда във футбола може да бъде много важна. Ако скочиш една секунда преди него, всичко е приключило, ти печелиш. О'Шей центрира, синхронизирах скока си една секунда преди Джейми Карагър, беше толкова лесно за мен да стигна до топката, да направя удара с глава и да вкарам гола. Game over, ние печелим".

Дневник