Китайската комунистическа партия задейства спорен закон за националната сигурност в Хонконг, който разгневи хиляди жители и САЩ, но който ръководството на специалния регион обяви, че приема.

На ежегодния партиен конгрес, започнал със закъснение - и по-кратък от обичайното - заради коронавируса, Пекин на практика затегна хватката около свободите в Хонконг след миналогодишните протести, най-дръзкото предизвикателство срещу континентален Китай, довело до месеци на безредици.

Текстът забранява "измяната, отцепването, подстрекателството и подривната дейност" и с него се заобикаля хонконгският законодателен орган. В чл. 4 се казва, че Хонконг "трябва да подобри" националната си сигурност и "когато е необходимо, компетентните органи за национална сигурност на Централното народно правителство ще установят агенции в Хонконг, за да изпълняват съответните задължения за гарантиране на националния интерес съгласно закона".

Търпението на Пекин

Китайските власти настояват, че в бъдеще трябва да се "предотвратяват, спират и наказват" протести като миналогодишните.

"Търпението на Пекин се изчерпва, докато чака властите в града да намерят начин да ограничат протестната вълна, започнала след спорен законопроект за екстрадиция в континентален Китай", съобщи вчера базираното там издание "Саут чайна морнинг пост".

Противниците на закона - протестирали за запазването на гражданските свободи и относителната автономия, на които се радва Хонконг съгласно договора за предаването му от Великобритания на Китай - смятат, че промяната ще е "краят" на тези свободи.

От Хонконг Пекин очакваше по принцип да гласува съгласно "микроконституцията" си от договора през 1997 г. закон за сигурността, който да ограничава някои граждански дейности. Опит това да се случи през 2003 г. бе посрещнат с протести на половин милион души. Сега Китай заобикаля регионалния законодателен орган - при това няколко месеца преди предстоящите избори през септември.


"Без посегателство срещу свободите"

В хонконгския законодателен съвет има пропекински и продемократични сили. Рано е да се каже какъв ще е ефектът на решението върху вота, но част от сегашните депутати и протестиращите вече призовават за масови демонстрации. В противен случай "официално ще се заличи" принципът "Една държава, две системи," казва за "Ройтерс" продемократичният депутат Денис Куок. Би Би Си разказва, че край офиса за връзка с Китай вече е имало по-малка група демонстранти тази вечер (хонконгско време).

Обратно, пропекинският блок смята, че заради влошилата се политическа обстановка след протестите - засегнали тежко и икономиката на азиатския финансов хъб - укрепването на сигурността е крайно необходимо.

Хонконгското правителство уверява, че в сътрудничеството с Пекин ще гарантира, че няма да има промяна в свободите на града.

Какво казват САЩ

САЩ - чиито знамена издигаха някои протестиращи миналата година заедно с британските - предупредиха Китай да не гласува закона.

Сенатори от Републиканската и от Демократическата партия заявиха, че ще внесат законодателни предложения за налагане на санкции срещу китайски официални представители, ако той бъде приет. С него ще бъдат наложени санкции и срещу банки, които си сътрудничат с организации, за които е установено, че нарушават закона за автономията на Хонконг.

Американският президент заяви, че САЩ ще реагират "много силно" на тези планове, а Държавният департамент предупреди Китай да не приема законодателство, което ще ограничи автономията и специалния статут на китайския район. Лидерът на републиканското мнозинство в Сената Мич Макконъл каза, че "по-нататъшни репресии от Пекин само ще засилят интереса на Сената от преразглеждане на отношенията между САЩ и Китай".

Дневник