С избухването на епидемията от коронавирус магазините за облекла в Европа и САЩ затвориха. Много модни марки и търговци на дребно анулираха поръчките за дрехи, чанти и обувки на стойност милиарди долари и това принуди фабриките за облекла в Азия да спрат производството си и да уволнят стотици хиляди работници.

След публичното недоволство някои западни компании се съгласиха да заплатят за поръчките, които вече са изпратени или са в производство. Други поискаха финансови отстъпки или забавиха плащанията, което застраши съществуването на множеството доставчици.

Някои търговци на дребно правят нови поръчки, но дългосрочното оцеляване на азиатските фабрики за облекла и благосъстоянието на уволнените работници продължава да бъде несигурно.

Зари Луин е заложила последните си две златни гривни за 140 долара след затварянето на фабриката в Мианмар, където е шиела зимни палта за британската верига Next, разказва "Ройтерс". Тя е една от стотиците хиляди шивашки работници в Азия, които са уволнени, и сега се борят за оцеляването си с малка социална подкрепа, затънали в дългове и в много случаи разчитащи на подаяния за прехраната си, по информация на международния Консорциум за правата на работниците.

Next временно затвори всички магазини във Великобритания през март заради коронавируса. Компанията твърди, че е отменила само някои поръчки и "се стреми да бъде честна" със своите доставчици.

От 60-те години насам Югоизточна Азия се превърна в световната фабрика за облекла и изпраща годишно дрехи, обувки и чанти на стойност 670 милиарда долара в Европа, САЩ и по-богатите азиатски страни, според Международната организация на труда към ООН.

След като много магазини по света затвориха, а хората бяха помолени или задължени да си стоят вкъщи, за да се спре разпространението на коронавируса, повечето търговци на дребно от ASOS Plc до New Look заявиха, че анулират поръчките с производителите на дрехи. Собствениците на хиляди фабрики в Мианмар, Бангладеш и Камбоджа незабавно спряха дейността си и изпратиха работниците по домовете им с малко или никакво заплащане.

Обикновено търговците подават поръчки поне три месеца преди доставката и плащат за готовия продукт при доставката му. Първоначално повечето търговци анулираха всички неизпълнени поръчки, но мнозина коригираха позицията си през март и април след публичното недоволство, като се съгласиха да заплатят за стоки, които вече са били произведени.

За да завършат чакащите поръчки, около половината от 4 хиляди фабрики за облекла в Бангладеш са отворени, според асоциациите на производителите на дрехи. Около 150 от 600-те фабрики в Мианмар са затворени, а 200 от 600 или повече са затворени в Камбоджа.

Много от фабриките имат проблем с прилагането на новите правила за хигиена и не могат да спазват социално дистанциране. "Повечето не спазват указанията за безопасност", казва Бабул Актер, президент на Федерацията на работниците в индустрията и текстилната промишленост в Бангладеш пред "Ройтерс", добавяйки че десетки работници са били заразени. "Само поставянето на машини за миене на ръце и проверка на температурите няма да помогне. Когато работниците са в такава близост един до друг, как биха могли са се предпазят?"

Междувременно започват да се появяват нови поръчки. Шведската компания H&M заяви, че само е спряла поръчките за две седмици в разгара на епидемията; американският Walmart Inc, най-големият търговец на дребно в света, заяви, че е направил нови поръчки миналия месец.

Никой не може да очаква скоро да си намери работа

Въпреки плахото съживяване на индустрията, според производителите ниските обеми на поръчки означават, че по-голямата част от фабриките в Азия няма да бъдат жизнеспособни и много от младите жени, които са основната работна сила, вече няма да имат работни места. Това ги разкъсва между завръщането при семействата в провинцията, където има малко възможности за заетост, или оставането в града с надеждата, че фабриките ще се отворят отново с пълен капацитет.

Европейският съюз създаде фонд за работниците в Мианмар на стойност 5 милиона евро (5.3 милиона долара), за да изплащат част от заплатите на най-уязвимите за три месеца. Мианмар от своя страна обеща да покрие 40% от надниците на работниците, чиито фабрики са затворени, докато не подобрят условията на работа. Повече от 58 000 души са били уволнени, според асоциацията на производителите на облекла в страната.

В Бангладеш един милион работници са били освободени до края на март, според Центъра за права на работниците към Университета в Пенсилвания, въпреки че някои от тях са се върнали на работа. На около 75 000 не са изплатени надниците за март, според Асоциацията на производителите и износителите на облекла в Бангладеш (BGMEA), според която още десетки хиляди работници няма да получат парите си.

Правителството обяви пакет от 588 милиона долара помощ за своя експортен сектор, за да помогне на заплащането на служителите. Производителите, които изчисляват, че са загубили почти 3 милиарда долара от началото на април, заявиха, че средствата не са достатъчни. Фирми и съвместни предприятия с чуждестранна собственост не отговарят на условията за финансово подпомагане.

В Камбоджа, където около 60 000 заети в сектора са били уволнени, според асоциацията на производителите в страната, на работниците са били обещани 70 долара на месец - 40 долара от правителството и 30 долара от работодателя - но това възлиза на малко над една трета от настоящата минимална заплата.

39-годишната Ром Фари в столицата Пном Пен споделя пред "Ройтерс", че тя и съпругът й са натрупали 550 долара дълг, откакто е загубила работата си в началото на март, няколко пъти месечната й заплата. Семейството се изхранва с ориз, дарен от неправителствена организация. Фари разказва, че убедила своя хазяин да го остави да живеят без наем, вместо да принуждава семейството да се върне при роднини в провинцията.

"Ако се върнем там, би било срамно. Не знаем какво бихме направили ", каза тя.

Краят на мечтите

В Мианмар текстилната промишленост беше най-бързо развиващият се сектор на икономиката, представляващ около 10% от износа на страната и предлагащ спасение от крайна бедност за стотици хиляди хора, голяма част от които мигранти от селските райони.

В Дагон Сейкан, индустриална зона в покрайнините на Янгун, която е дом за много работници мигранти, местните власти раздават безплатен ориз на онези, които от известно време са без работа.

Зари Луин не може да се възползва от тази помощ, защото е била заета доскоро. Тя и родителите й напуснат малкото си село в централния район Магве преди шест години, след като продават къщата си, за да платят за лечението на брат й. Отначало са работили като чистачи и са живели в общежитие. Тогава Луин преминава курс за шивачки и започва работа в близката фабрика, където печели 160 долара на месец: достатъчно за храна, наем на малка дървена барака и лечението на майка й. Пести близо година, за да си купи златните гривни, които е трябвало да заложи. Баща й, пазач в мебелна фабрика, също е загубил доходите си.

Преди епидемията текстилните работници в Янгон и съседната провинция Баго изпращаха месечно над 40 милиона евро (43 милиона долара) в родните си градове и села в цялата страна, заяви Джейкъб Клеър от SMART Textile and Garments, проект на ЕС за подобряване на усовията във фабриките за облекло в региона. "Това означава образование за децата, които иначе не биха си го позволили. Медицински грижи за възрастните родители. Здравословна храна. По-добро жилище", разказва Клеър. Мнозина сега са изложени на риск да бъдат принудени да встъпят в ранен брак или да трупат дългове с много високи лихвени проценти, споделя пред "Ройтерс" Майк Слингби, регионален специалист по градска бедност.

В Бангладеш, вторият по големина в света производител на облекла след Китай, 4.1 милиона работници, или 2.5% от населението, са били заети в текстилната индустрия, голяма част от която сега не работи. Около 70% от работниците във фабриките в Дака напуснаха града, за да се върнат в селата си, заяви Туомо Путяйнен от Международната организация на труда, въпреки че някои от фабриките са отворили, за да изпълнят вече съществуващите договори. А самите поръчки са намалели с 45% спрямо същия период през миналата година.

Банеса Бегум, 21-годишна работничка, уволнена от фабрика в Дака, която прави дрехи за Zara, наред с други марки, казва, че няма какво да изпрати на родителите си, които са фермери в северния регион Рангпур. "Знам, че гладуват", казва тя. Заплатата на Бегъм е отивала и за училищните такси на двамата й по-малки братя. "Не знам с какви пари ще им помагам, за да продължат обучението си. Всичките ми мечти са разбити."

Действията на големите търговски вериги

От над 20 вериги за дрехи с магазини по целия свят, които са дали информация пред "Ройтерс", само две са обявили, че напълно са се разплатили с доставчиците си и ще правят нови поръчки.

Веригата Next ще плати за всички доставки до 10 април, но е отменила много други за пролетните и летните си колекции на стойност 354 млн. долара. Walmart вече прави нови поръчки в Южна и Югоизточна Азия, но общият обем за цялата година ще спадне с близо 2%. H&M също тепърва предстои да заплати за поръчаните стоки, но очаква сериозен спад за търговията в бъдеще.

ASOS Plc са отказали поръчки за между 6 и 8 млн. долара, но смята да уважи задълженията си до 31 март. Primark ще изплати 370 млн. долара за поръчки до 17 април, но не е разкрила каква част от общите задължения са това. Marks and Spencer в момента започва изплащането на поръчки до 24 март.

C&A отмени всички поръчки до юни, но после обяви, че ще заплати до 90% от тях. Bestseller A/S предоговаря цените на вече произведените стоки и възнамерява да прави нови поръчки за есенните колекции, но с сериозно намален обем.

Дневник