"Политическата сцена е хаотична и очакваме това да продължи през 2020-2024 г. - периодът на тази прогноза. Макар да остава възможност за предсрочни избори, това правителство вероятно ще остане на власт до края на мандата си през май 2021 г."

Това се казва в актуализираната оценка за България на "Икономист интелиджънс юнит". Анализаторското звено на групата, издаваща сп."Икономист", я разпространи в понеделник и в нея са нанесени корекции - повечето от тях в позитивна посока - спрямо очакванията от края на април.

"Очакваме мониторингът на правораздаването от Европейската комисия да приключи през 2021 г. Но по-широкото включване [на страната] в институции на ЕС ще бъде обвързано с допълнителни реформи. Тези промени ще идват бавно заради политическото напрежение", пише още в анализа.
Според Economist Intelligence Unit (EIU) политическият фокус и действата на управлението ще са съсредоточени върху борбата с пандемията. "Ограничителните мерки в България и основните ѝ търговски партньори ще имат мащабен негативен ефект върху националната икономика през 2020 г., като очакваме свиването ѝ да е 4% от БВП. Рисковете за тази наша прогноза са, че е по-вероятно тя да се влоши."

        Големите рискове в прогнозата за лятото на 2020 г.
     

 1. Глобалната икономика не успява да се възстанови през 2021 г. от шока в търсенето (много голяма вероятност с много силен ефект за България, 25 от 25 точки в индекса на EIU)
        2. Слабости на фискалния баланс водят до повишаване на данъчните ставки (висока вероятност със силен ефект, 16 от 25 точки в индекса на EIU)
        3. Масово рухване на фирми поставя банковия сектор под невъобразим натиск (умерена вероятност да се случи, но с много силен ефект, 15 от 25 точки в индекса на EIU)
        4. Трудовият пазар мъчително се възстановява от кризата (висока вероятност с умерен ефект, 12 от 25 точки в индекса на EIU)
        5. Проектът за АЕЦ "Белене" се замразява или прекратява (висока вероятност с умерен ефект, 12 от 25 точки в индекса на EIU).


Коригираните очаквания на EIU са за рецесия от 4% от БВП, докато на 28 април те бяха за 5.8%, т.е. подобряването е почти с една трета. Обяснението е, че в данните на НСИ за първото тримесечие са видели по-добри от очакваното резултати - ръст от 0.3% от БВП спрямо последните три месеца на 2019 г. и с 2.4% на годишна база.


Това води и до по-добра прогноза за фискалния дефицит - 4.5% от БВП (а не 6.3%) за 2020 г. и 2.7% (а не 3.4%) за 2021 г. Позитивен ефект оказват също специалната програма за пандемията (PEPP) на Европейската централна банка и френско-германската инициатива за специален фонд на ЕС за стотици милиарди евро. Но в текста се съдържа предупреждение, че предложението за възстановителен фонд от 750 млрд. евро среща несъгласие от редица страни от ЕС и още на Европейския съвет на 19 юни той може да бъде намален в търсене на приемлив компромис.

От EIU прогнозират бюджетен дефицит от 4.5% през тази година заради рязкото свиване на икономиката и увеличените правителствени разходи за борба с коронавируса. Понеже правителството остава привърженик на идеята да въведе еврото, то и прогнозата е да се опита до 2023 г. да балансира бюджета.

Инфлацията за 2020 г. ще бъде 1.8% основно заради натиска от свиването на икономиката и рязкото понижаване на глобалните енергийни цени. Инфлационният натиск ще се поднови в периода 2021-2024 г.

Безработицата ще се увеличи бързо от около 5.6% през 2019 г. на 8.2% през тази година. Тя няма да се нормализира до края на 2022 г., защото ще остане 7% догодина, 6.3% през 2022 г. и чак след това ще се върне на 5.3 през 2023 г. и на 4.9% в края на прогнозния период през 2024 г.

Дневник