Съдът на Европейския съюз обяви днес, че закон, прокаран от правителството и партията на премиера Виктор Орбан през 2017 г., противоречи на на фундаментални правила за защита на човешките права в ЕС и свободното движение на капитали.

"Съдът констатира, че като е наложила задължения за регистриране, деклариране и оповестяване на някои
категории организации на гражданското общество, получаващи пряко или непряко чуждестранна подкрепа над определен праг, и като е предвидила възможност за налагане на санкции на организациите, които не спазват тези задължения, Унгария е въвела дискриминационни и необосновани ограничения по отношение както на разглежданите организации, така и на предоставящите им подкрепата лица", се казва в решението.

"Ограниченията противоречат на задълженията на държавите членки за гарантиране на свободата на движение на капитали, закрепена в член 63 ДФЕС, както и на правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни и правото на свободно сдружаване, закрепени съответно в членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз."

 Законът бе една от мерките на популисткото управление на Орбан, насочени срещу това, което правителството смята за вредна чуждестранна намеса във вътрешните работи на страната. С тях се води кампания срещу организации, критични към правителството и прокарваните от партията "Фидес" тези. Особено честа в тази кампания се използва името на американския милиардер Джордж Сорос, когото Орбан обича на обвинява в преследавне на политически цели в страната.

Подобна мярка има в Русия и това се използва от прокремълската пропаганда като етикет за очерняне на правозащитни и други организации.

Унгарският Закон за прозрачността определя, че всяка такава организация трябва да се регистрира пред унгарски съд като "организация, получаваща чуждестранна подкрепа", когато размерът на получените от нея за една година дарения с произход от други държави членки или трети страни надхвърли определен праг. При регистрацията трябва да се посочат по-специално имената на дарителите, чиято подкрепа достига или надхвърля сумата от 500 000 HUF (приблизително 1400 евро), както и точният размер на подкрепата. След това информацията се публикува на обществено и безплатно достъпна електронна платформа. Всяка гражданска организация е длъжна на началната страница на уебсайта си, както и във всички свои публикации да се обозначава като "организация, получаваща чуждестранна подкрепа".

Искът срещу Унгария бе повдигнат от Европейската комисия.

В решението на съда се казва още, че законът е дискриминиращ спрямо свободното движение на капитали. "С този закон се въвежда разлика в третирането на движението на капитали в границите на страната и трансграничното движение на капитали, която не е обоснована от обективна разлика в положенията, и която следователно може да възпре физически или юридически лица от други държави членки или от трети страни да предоставят финансова подкрепа на съответните организации."

При неспазване на тези задължения предвижда санкции, които могат да стигнат до прекратяване на организацията, напомнят от Съда на ЕС, а "мерките по този закон могат да създадат климат на недоверие към такива сдружения и фондации".

По повод претенциите на Будапеща, че законът защитавал обществен интерес, от съда казват, че никъде в закона не е посочено, че така се води борба с пране на пари, тероризъм или организирана престъпност, а и такива съображения "са допустими само ако има действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес".

"В случая обаче Унгария не е представила каквито и да било доводи, с които конкретно да докаже, че такава заплаха съществува. Законът за прозрачността е основан по-скоро на прилагана по принцип и без разлика презумпция, че всяко финансиране от чужбина на гражданските организации по същността си е подозрително."

Дневник