Израел може да обяви тази седмица как ще изглежда планът, с който би могъл да анексира части от Западния бряг от 1 юли.
На теория това трябва да стане с подкрепата на американския президент Доналд Тръмп, който отвори възможност чрез "сделката на века", както наричаха в Белия дом представения в началото на януари мирен план за Близкия изток.
Вчера - когато започна работната седмица в Израел - кабинетът се събра с идеята да одобри подробностите. Известното бе, че премиерът Бенямин Нетаняху - който обеща още преди тазгодишните избори, че ще анексира части от Западния бряг - ще е готов да приложи това решение в до 30% от територията на окупирания (според международното право) район.
Става дума за територии, на които вече има изградени еврейски селища - смятани дълго време за нарушение на международното право дори в САЩ, докато те не промениха позицията си. Същото решение се отнася за долината на река Йордан с плодородните ѝ земеделски земи.
Поддръжниците изтъкват, че това би била първа стъпка към създаване на палестинска държава. Критиците настояват, че чисто географски населени с палестинци територии ще са като острови насред израелската земя и решението на конфликта, предвиждащо две държави, всъщност ще се отдалечи.
Да се направи тази стъпка обаче, се оказа по-трудно, отколкото се допускаше с картата, представена от Тръмп в Белия дом.
САЩ носят на Нетаняху и надежда, и главоболие
Засега ходовете на Нетаняху не се ползват със съгласието на САЩ. Тъй като евангелистката общност е силно произраелски настроена, Тръмп би спечели, ако подкрепи анексията - каквото и се предвижда в мирния план - месеци преди изборите през ноември. Това още не се е случило - продължават преговорите със САЩ каква точно анексия би била приемлива в момента. Съветникът на Тръмп Келиан Конуей бе заявила, че се очаква "голямо съобщение" от президента по темата, но и то така и не бе направено.
Израел не би искал да пропусне момента с толкова произраелски държавен глава в Белия дом, чието преизбиране далеч не е сигурно.
Удар дойде и от Ню Йорк, но не от американската администрация, а от ООН. Десетки експерти предупредиха за риска Западният бряг да се превърне в "палестински Бантустан" след анексията. Безпокоят ги както фактът, че това ще е територия специално за палестинци по подобие на Бантуснат (земя за чернокожи в Южна Африка и Намибия по време на апартейда), така и фактът, че териториите под палестински контрол биха били като островчета, напълно заобиколени от Израел и без териториална връзка с останалия свят. Рискът е от "апартейд в 21 в." с два народа на едно и също място, но без равни права - намек и че анексията би отдалечила ситуацията от решение на конфликта чрез създаване на две държави.
Риск от конфликт
За "Хамас", която завзе властта в Газа през втората половина на по-миналото десетилетие, анексията би била "обявяване на война". Преди тези коментари започна размяна на удари - ракети изхвърчаха от ивицата към израелски цели, а израелската армия порази два военни обекта.
"Фатах", която управлява Палестинската власт, е давала индикации, че организацията, представляваща палестинците в района, може да спре напълно да работи в знак на протест. В отговор специалният пратеник на ООН в спора Николай Младенов предупреди, че ООН не би имала възможност да извършва всички функции в помощ на палестинците, ако това се случи. По-късно израелски журналисти съобщиха, че по тяхна информация американските и европейските власти вече са предупредени - анексията означава, че Палестинската власт ще предаде оръжията си на Израелските въоръжени сили.
Силна обаче се оказа и съпротивата на Обединените арабски емирства - държавата, която заедно с още две от Залива изпрати представители, когато Тръмп обявяваше мирния план. Връзките между Израел и ОАЕ, както и с други страни от Залива, във все по-малка степен тайни, се задълбочаваха в последните няколко години. В последните седмици обаче редица представители на ОАЕ предупредиха, че анексията би била грешка за разведряването на отношенията и крие и други рискове. "Или анексия, или нормализация," написа в израелски вестник посланикът на ОАЕ в САЩ.
Йордания също е силно обезпокоена. Крал Абдула предупреди, че съществува риск от "сериозен конфликт" с Израел в региона, ако действително бъдат анексирани територии. Това бе и причината ръководителят на "Мосад" Йоси Коен да отпътува спешно за Аман по-миналата седмица.
Освен Йордания възразява и единствената друга арабска държава с мирен договор с Израел - граничещият с нея Египет. Саудитска Арабия и Бахрейн (и последните две са част от "отварянето" на Залива към Израел в последните години) дадоха да се разбере, че няма да приемат анексията. Все пак според "Вашингтон пост" е съмнително доколко може да се разчита само на арабския отпор - коронавирусът, икономическата нестабилност, кризите в Либия и Сирия и проблемите с Иран създадоха напрежение в арабските общества, които отклоняват вниманието им от съдбата на палестинците. Израел освен това е ценен съюзник срещу нарастващото иранско влияние.
Европа е критична
Израел силно разчиташе на дипломация в последните седмици в разговори с водещите европейски сили, за да ги убеди, че анексията няма да създаде проблеми. Друга надежда бе подкрепата на голяма част от Източна Европа - държави като Полша, Чехия и Унгария твърдо стоят зад много от политиките на Нетаняху - която би разбила европейското единство и би попречила да се наложат санкции.
Това не попречи на седем държави от Европа да предупредят, че всякаква анексия в момента би навредила на отношенията с еврейската държава и страните биха били длъжни да предприемат мерки заради международните си задължения. Тези държави бяха Германия, Франция, Великобритания, Белгия и Естония (две от тях постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, останалите - досега заемали непостоянни места на ротационен принцип), заедно с Ирландия и Норвегия (които сега ще заемат две европейски места в съвета).
Френският посланик в ООН подчерта, че, "голяма или малка", анексията би променила отношенията - няма как тези държави да запазят същите връзки, ако Израел наруши международното право. Никакво решение, което не е базирано на границите от 1967 г. (преди преди окупацията), не би било приемливо, ако не се вземе със съгласието и на Израел, и на палестинците.
Този месец 1000 депутати от парламенти в Европа призоваха лидерите на Стария континент да дейтстват "решително", така, че "всяко насилствено завземане на територия" да има своите последици.
Проблемът е и в кабинета
Нетаняху обаче не може да разчита на пълна подкрепа дори в правителството. Вицепремиерът (и премиер от ноември догодина) Бени Ганц, чиято партия "Синьо и бяло" влезе в коалиция с "Ликуд" изненадващо след трикратни избори, не подкрепя изцяло визията на премиера и иска по-ограничена анексия, макар отново да не се дават точни подробности.
Ави Бърковиц, специалният американски представител за спора, пристигна в Израел в петък в търсене на съгласие между двамата. Именно разногласията между Нетаняху и Ганц се смятат и за част от причината САЩ да не дават "зелена светлина" на плановете.
Публикации в някои израелски медии сочат, че САЩ може да одобрят и минимална анексия - до 5% от Западния бряг - която би включила само отделни селища.
Дневник
Коментари
Анонимен11
Целия свят,затова ли ги спаси от адолф,за да анексират,и избиват ,невинни палестински деца.
До Анонимен11
Ми те палестинците са пак евреи само че мюсулмани , като тука турците ,все българи с променена вяра и промит мозък от скапания ислям
Анонимен
Хахахаа добре ве нобелов лауреат
Анонимен
Хахахаа добре ве нобелов лауреат