Изчезването на звезда в галактика на около 75 милиона светлинни години от Млечния път - галактиката джудже Kinman Dwarf (PHL 293B) в съзвездието Водолей - предизвика учудване в астрономите, които я наблюдават през последните години.

Сега учените се опитват да установят дали далечният обект е претърпял колапс, за да образува черна дупка, без да избухне в свръхнова. Ако е така, това ще бъде първият пример за такъв огромен звезден обект, който завършва живота си по този начин.

Но има и друга възможност, сочи проучването в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. Яркостта на обекта може би е намаляла след изригване и частично затъмняване от прах.

Гигантската звезда принадлежи - или е принадлежала - към тип, известен като "ярка синя променлива" (Luminous Blue Variable, LBV); тя е около 2.5 милиона пъти по-ярка от Слънцето.

Звездите от този вид са нестабилни, като от време на време показват драматични измествания в спектъра - количеството излъчвана светлина при различни дължини на вълната - и яркостта си.

Между 2001 и 2011 г. различни екипи от астрономи изучават масивната звезда, стигайки до заключението, че тя е в късен етап на еволюцията си. Галактиката Kinman Dwarf е твърде далеч, за да могат астрономите да видят отделните й звезди, но могат да открият следите на някои от тях.

През 2019 г. екип, воден от Андрю Алън от Trinity College в Дъблин, Ирландия, започва да изучава галактиката с цел да разбере повече за това как много масивните звезди приключват живота си. Но когато насочват към нея "Много големия телескоп" (VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO) те не успявят да открият следи от звездата.

"Изненадахме се, че звездата е изчезнала. Би било крайно необичайно такава масивна звезда да изчезне, без да предизвика ярка експлозия катос свръхнова", казва Алън в изявление на ESO.

По-старите наблюдения показват, че звездата е преживяла гигантски изригвания, при които се изхвърля материал от външните слоеве. Смята се, че те са спрели някъде след 2011 г. Ярките сини променливи звезди като тази са склонни към такива изригвания през целия си живот. Те предизвикват загубата на маса от звездата и водят до драматичен пик на яркостта.

Въз основа на своите наблюдения и модели астрономите предлагат две обяснения за изчезването на звездата и липсата на свръхнова.

Изригванията може да са довели до това ярката синя променлива да се е трансформирала в по-малко светеща звезда, която също може да бъде частично скрита от прах. Другата алтернатива е звездата да се е сринала в черна дупка, без да предизвика експлозия на свръхнова, смята екипът.

Това би било рядко събитие - настоящото ни разбиране за умирането на масивни звезди предполага повечето от тях да посрещнат своя край като свръхнова.

Ако обяснението на черната дупка е правилно, казва Алън, "това би било първото пряко откриване на такава звезда чудовище, приключила живота си по този начин".

Съавторът Жозе Гро, също от Trinity College, коментира: "Може би сме открили, че една от най-масивните звезди във Вселената може да приключи живота си толкова спокойно."

Астрономите са теоретизирали, че една звезда може да "умре" по този начин. През 2009 г. учените наблюдаваха звезда, която увеличи яркостта си и за няколко месеца светеше 1 милион пъти по-ярко от Слънцето. Вместо да избухне в свръхнова, звездата беше изчезнала до 2015 г. Когато дори най-мощните космически телескопи не можаха да намерят след от нея, астрономите стигнаха до заключението, че тя е колапсирала в черна дупка, без да избухне в свръхнова.

Още едно обяснение, представено от различен екип от астрономи в собственото им изследване на тази далечна галактика тази година, предполага, че звездата, липсваща или не, изобщо не е звезда.

Според тях телескопите наблюдават през цялото това време светлината на продължителна свръхнова, взаимодействаща с космическия материал около нея. От Земята тези далечни взаимодействия биха могли да бъдат сбъркани за затъмняване и пробляскване на звезда. Първите следи на такава свръхнова биха били видими през телескопите в средата на 90-те, но както се случва, никой не е наблюдавал тази галактика по това време.

"Изключително големият телескоп" (ELT) на ESO сe очаква се да започне работа през 2025 г. и ще може да направи по-добри набйюдения на Kinman Dwarf.

Дневник