Ако прокурор разгласи публично и избирателно факти и доказателства по висящи дела и това не е с цел провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване, да се наказва със затвор от 1 до 6 години. Това предложение за промени в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс внесоха представители на сдружение "Електронна национална адвокатска платформа за сътрудничество" заедно с адвокат Искра Кишкова и столичния общински съветник и бивш съдия Методи Лалов.

Предложението е в НК и НПК да се направят промени, с които разгласяването на данни по висящи дела да се наказва със затвор до 1 г. или пробация, а ако е извършено от прокурор или разследващ орган, наказанието да бъде от 1 до 6 г. затвор.

Прокуратурата утвърди като практика през последната година разгласяването на детайли от висящи производства - първо по делото за теча на данни от Националната агенция за приходите (НАП) по разследването срещу ТАД "Груп", а през последните месеци и по други висящи разследвания - кореспонденция на бизнесмена Пламен Бобоков, снимки и разговори по разследването срещу Васил Божков и други.

Юристите правят подробен анализ на сега действащото законодателство и стигат до извода, че и в момента има забрана да бъдат разгласявани материалите по разследването в досъдебната фаза на наказателното производство не само от хората, които са присъствали при извършване на действията по разследването, в това число и обвиняемите и техните защитници, но и от органите на досъдебното производство - прокурорът и разследващите органи.

Разгласяването на данни - след конкретни мотиви, а не произволна преценка

В момента обаче тази забрана може да бъде заобиколена с разрешение на прокурора, но основанията за това разрешение не са изрично регламентирани. Според юристите обаче в никакъв случай това не означава, че преценката на представителя на държавното обвинение може да бъде произволна. Мотивите трябва да бъдат достатъчно основателни, а не абстрактни, посочват още юристите.

Те изтъкват, че практиката през последните десетилетия обаче е главният прокурор (основно последните двама Сотир Цацаров и Иван Гешев) и други представители на прокуратурата, както и на разследващите органи да разгласяват материали от висящи наказателни производства извън легитимната цел това разгласяване да служи за целите на разследването.

Публично се огласява какви доказателства са събрани, по какъв начин, тяхното съдържание, а често досъдебните органи се произнасят и по виновността на конкретни хора, а причината най-често не е да обслужва разследването например като чрез разгласената публично информация се цели да бъдат издирени неустановени свидетели от страната и чужбина или да се подпомогне издирването на обвиняеми или да се проверят различни версии.
"Вместо разгласяването на материалите по разследването да е насочено към разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона (чл. 1, ал. 1 от НПК) ставаме свидетели на преследване от страна на прокуратурата на политически, икономически, корпоративни и други нелегитимни от гледна точка на наказателния процес цели, най-често прикрити зад твърдението за повишен обществен интерес", подчертават адвокатите.

Те предупреждават, че тази практика създава реални рискове от осуетяване на разследването - участниците в престъпната дейност могат да се ориентират от изнесената информация и да се укрият, унищожат доказателства или да въздействат на свидетели.

Освен това според юристите това разколебава и доверието в органите на досъдебното производство, тъй като хората, които свидетелстват или съдействат по друг начин на правосъдието, рискуват да бъдат разкрити на широката публика, информация от личния и професионалния им живот да станат публично достояние и по този начин да бъдат поставени в опасност техните, на близките им или на бизнеса им интереси.

"Това създава опасност свидетели на престъпления да предпочетат да не се афишират пред органите на досъдебното производство и да не свидетелстват, а това може да попречи да бъде разкрита обективната истина", предупреждават от сдружение "Електронна национална адвокатска платформа за сътрудничество".

Те обръщат внимание и на случаите на изнасяне на информация, която съдържа лична кореспонденция, информация от интимен, бизнес и друг характер, снимки от частна собственост и др.

Това може да доведе до пряко накърняване на конституционно защитените право на личен живот и достойнство. То води и до нарушаване на презумпцията за невинност, установена в Конституцията, Наказателно-процесуалния кодекс и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и на Харта на основните права на Европейския съюз и погазва много други правила за презумпцията за невиновност.

От сдружението посочват, че изнесената от разследващите органи информация, съдържаща лична кореспонденция, информация от интимен, бизнес и друг характер, снимки от частна собственост създават впечатление за виновност, без да има присъда.

"Медийното правосъдие" е вид натиск над съда

"Най-сетне, чрез т.нар. медийно правосъдие от страна на органите на досъдебното производство последните нерядко целят да въздействат върху общественото мнение чрез което, макар и опосредено, да реализират натиск върху съда при осъществяване на контролните му правомощия в досъдебната фаза на процеса, както и при последващото разглеждане на делото по същество в съдебната му фаза. Така, ако съдът не реши делото в съответствие с обществените очаквания, формирани в резултат на избирателно огласени от органите на досъдебното производство доказателства и информация, той бива яростно атакуван", посочват още в мотивите си адвокатите.

Те подчертават, че сегашната нормативна уредба трябва да бъде подобрена, за да се гарантира, че посочената противоправна практика на органите на досъдебното производство ще бъде преустановена.

В анализа се посочва и че и сега прокурорът дължи да изложи мотиви, с които е взел решението си да даде разрешение за разгласяване на материали по досъдебното производство и мотивите трябва да са с ясни, конкретни и задълбочени съображения това как чрез разгласяването на материалите по разследването ще се осигури обективно, всестранно и пълно разследване. По този начин и засегнатите ще могат да упражнят правото си на обжалване.

"Разгласяването на материали по разследването под претекст, че по този начин се информира обществото, не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на гражданите и морала. То следва да се прави на принципна основа при спазване на определен стандарт, който при всички случаи изключва публични внушения, накърняване на честта и достойнството на български и чуждестранни граждани и предварителното им публично осъждане без влязла в сила присъда, постановена от българския съд", допълват от сдружението. Те посочват, че разследващите ще имат възможност да предоставят информация по разследванията.

"Публичните интерпретации на прокуратурата и разследващите органи на доказателствата в хода на досъдебното производство, на фактите по делото, на въпросите за виновността и отговорността на дадено лице обаче не обслужват наказателното производство. Затова и разгласяването на материалите по разследването следва да бъде изключение и то само когато чрез него ще се подпомогне разследването", препоръчват адвокатите.

"Известно е, че съдилищата, в това число СЕС и ЕСПЧ, а вече и ВКС, приемат за разглеждане и уважават и искове за неимуществени вреди на юридически лица от увреждане на доброто име и търговска репутация. В този смисъл, така настъпателното разгласяване на материали от прокуратурата днес, може да доведе до заплащане на огромни обезщетения на засегнатите лица в бъдеще", предупреждават още юристите.

Дневник