Еврокомисията обяви стъпки към интегриране на енергийните системи в Европа и три етапа, с които да внедри водородни технологии в сектори, разчитали досега силно на изкопаеми горива.

Това трябва да стане с две нови стратегии, представени днес, които целят енергийните системи в Европа да бъдат свързани и да разчитат много повече на електрификация на ключови сектори. Където това не може да стане, да се направи преход към чисти горива с ясен приоритет - използването на водород от възобновяема енергия

Двете стратегии са взаимосвързани и са последствие от Зелената сделка, обявена от встъпилата в длъжност преди повече от половин година комисия на Урсула фон дер Лайен. Климатичната неутралност до 2050 г. в условията на справедлив преход и укрепване на лидерството на ЕС в иновацията и индустрията са важни моменти от нея, а след коронавирусната стратегия Брюксел се надява и зелени инструменти да имат важна роля в икономическото възстановяване на блока.

Приносът им трябва да е в подобряване на свързаността в енергийната система на ЕС и по-доброто използване на ресурси по време на прехода. Веригите за добавена стойност в енергетиката днес са вертикални, паралелни една спрямо друга, свързват конкретни енергийни ресурси с определени сектори, в които става крайното потребление, и в този процес се губи много енергия.

Независимо една от друга се планират и управляват електроенергийните и газовите мрежи, петролните продукти са ключови в транспортния сектор, въглищата и газът се използват за електричество и отопление и всички те са подчинени на специфични пазарни правила. Възобновяемият водород би могъл да свърже секторите и да се използва като гориво, в индустрията, транспорта и строителството, без да произвежда въглероден диоксид и с почти никакво замърсяване.

При това производството и потреблението на енергия заедно създават около 75% от парниковите газове в ЕС - по-добре свързана система, разчитаща на нови източници, може да промени това.

"Приетите днес стратегии ще подпомогнат Европейската зелена сделка и зеленото възстановяване и здраво ще ни поставят на пътя на декарбонизацията до 2050 г.," каза заместник-председателят на комисията Франс Тимерманс, който отговаря за сделката. "Новата водородна икономика може да е двигател на растежа, за да се превъзмогнат икономическите щети, причинени от COVID-19. Като разработи и разгърне ясна добавена стойност във водородната енергия, Европа ще стане глобален лидер и ще запази лидерството си в чистите технологии."

Енергията за колите да идва от слънчевите панели на покривите

Стратегията за интеграция на енергийната система ще предостави рамката за зеления преход в енергетиката. Тя е нужна, доколкото сегашният модел не може да изпълни целта за климатична неутралност до 2050 г. на приемлива цена. Нужни са нови връзки между секторите. Според комисията проблемът днес е, че потреблението на енергия в транспорта, индустрията и строителството става в "силози" (инфраструктура за съхранение), всеки от които има собствени вериги на добавена стойност, правила, инфраструктура, планиране и операции.

Напротив, нужна е система, свързваща различни енергоносители, инфраструктура и сектори на потребление. Например електричеството, което захранва колите в Европа, да идва от слънчевите панели на покривите, а отоплението на сградите да става с топлина от близкия завод, който пък се захранва с чист водород, произведен от вятърна енергия.

Стратегията има три основни елемента:

- Създаване на "кръгова" енергийна система с акцент върху енергийната ефективност и с конкретни действия, които да се приложат за постигането ѝ в сградите и в публичното пространство. Сериозен например е потенциалът за използване на остатъчната топлина от индустриални обекти, центрове за данни и други идточници, както и от биологични отпадъци.

- Електрифициране във възможно най-много сектори, свързани с крайното потребление. Това означава електрически термопомпи, електрически пещи в някои индустрии и все повече електромобили (сред целите са изграждане на мрежа от милион точки за зареждане на електрически превозни средства и все по-широка употреба на соларна и вятърна енергия).

- Използване на чисти горива, където електрификацията не е възможна - водород, устойчиви биогорива и биогаз. Ще има нова система за класифициране и сертифициране на възобновяеми и нисковъглеродни горива.

За целта:

- ще се преразглежда съществуващо законодателство;

- ще се оказва финансова подкрепа за внедряване на нови технологии и изследователска дейност;

- страните членки ще получават насоки какви фискални мерки да вземат и как да премахнат субсидите за изкопаеми горива;

- ще се подобрят управлението на енергийния пазар и предоставянето на информация на потребителите.

Над 1 млн. тона възобновяем водород до 2024 г.

В интегрирана енергийна система водородът би могъл да подпомогне декарбонизацията на индустрията, транспорта, производството на енергия и сградите в Европа.

Стратегията за чист водород търси начин чрез инвестиции, регулации, създаване на пазар и научноизследователска дейност да разшири използването на водорода там, където секторите няма как да се електрифицират. Друга полза от водорода според комисията е, че той може да балансира променливите потоци на възобновяема енергия. Нужни са координирани действия на публичния и частния сектор на европейско ниво.

Приоритетът е да се използва основно възобновяем водород - основно с помощта на вятърна и слънчева енергия. Докато това е възможно, Комисията залага, "краткосрочно и средносрочно", на "нисковъглероден" водород, който ще помогне за намаляване на емисиите.

Ще се действа на три етапа:

- 2020-2024 г. - ЕС ще поддържа изграждането на водородни електролизатори в съюза с обща мощност поне 6 гигавата и производството на до 1 млн. тона възобновяем водород;

- 2025-2030 г. - водородът трябва да стане източник, присъщ на интегрираната енергийна система; общите мощности да достигат 40 гигавата, произвоството - 10 млн. тона;

- 2030-2050 г. - внедряване на технологии за "възобновяем" водород в сектори, където декарбонизацията е трудна.

Заедно с това се създава Европейският алианс за чист водород, в който трябва да участват лидери от индустрията, гражданското общество, национални и регионални министри и Европейската инвестиционна банка. Съюзът ще работи за създаване на инвестиционен поток, който да насърчи производството.

Дневник