Британският режисьор Алън Паркър, създател на такива филми като "Среднощен експрес", "Евита", Мисисипи в пламъци" и адаптацията на "Стената", албумът на "Пинк Флойд", почина на 76 години.

Британските медии съобщават, че той продължително време е боледувал.

Паркър твори в продължение на повече от три десетилетия, започвайки от средата на 70-те години. Той създаде и филми като "Бъгси Малоун", "Слава", "Пилето", "Ангелско сърце" и "Музика за душата".

Роден през 1944 г. в лондонския район Айлнгтън, той прави първите си стъпки в рекламната индустрия, където има известни с оригиналното чувство за хумор телевизизионни клипове с Джоан Колинс. Това чувство стои зад "Бъгси Малоун" - гангстерски филм с младата Джоди Фостър, в която хлапета стрелят с водни пистолети и хвърлят "гранати" от пяна за бръснене. Самият той е казвал, че цялата идея е доста откачена и не се е получило това, което е искал. Но именно това е филмът, с който го забелязва Холивуд и Паркър е нает да режисира "Среднощен експрес" по сценарий на Оливър Стоун. Историята за драмата как преминава през ада на турските затвори американец, арестуван за дребен наркотрафик, му носи и първата номинация за оскар.

"Слава" (Fame) от 1980 г. е смятан за филм, мотивирал цяло едно поколение в сценичните изкуства в САЩ. След "Стената" (1982) Паркър се завръща в Холивуд с "Пилето" по романа на Уилям Уортън с Матю Модайн и Никълъс Кейдж. "Мисисипи в пламъци" (1988), разказващ за расизма в южните щати, му носи втора номинация за най-добър режисьор. В средата на 90-те години той режисира Мадона в екранизация на "Евита", прочутият мюзикъл на Андрю Лойд Уебър.

В края на десетилетието той изненадващо се изяви като мениджър в кино индустрията, оглавявайки Британския филмов институт. На прага на хилядолетието в неговите ръце бе разпределянето на милиони, идващи от британската лотария, която бе позволена при условие, че част от приходите ѝ ще отиват в специален фонд за култура.

През 2002 г. кралицата му присъди рицарска титла, но това стана в края на кариерата му в киното. "Животът на Дейвид Гейл" (2003) бе последният му филм. Тогава той сподели, че вече иска да отглежда децата си и да живее със семейството, а кинаджийството е физически тежък труд и те откъсва от всичко. "Но снимачната площадка така ми липсва", добави той.

Дневник