Българската асоциация на собствениците на земеделски земи изразява категоричното си несъгласие с внесения проект за промени в Закона за местните данъци и такси, който предвижда въвеждане на данъчно облагане на физическите и юридическите лица собственици на повече от 20 хиляди декара земеделска земя в страната. Това се казва в позиция на организацията, изпратена до медиите.

Аргументите си членовете на асоциацията са изпратили в становище до Комисията по бюджет и финанси, Комисията по земеделието и храните, както и Комисията по регионална политика.

През седмицата се разбра, че два проекта, изготвени от ВМРО и НФСБ, предлагат да бъде въведен данък за едрите собственици на земеделска земя, а рентите да се регулират и облагат над определени нива.

Според концепцията на ВМРО въпросният данък ще бъде общински,

ще се плаща от собствениците на над 20 хил. декара земя и ще бъде в границите от 1 до 10 лв. на декар в зависимост от категорията на земята. Изчисленията на партията са, че новият данък ще обхване 61 собственика, които притежават 4.1 млн. декара ниви. Общините пък ще получат допълнителни приходи в рамките на 40 млн. лв. годишно. НФСБ пък предлагат данък за собствениците на земи с над 10-20 хил. дка, който трябва да обхване стотина юридически и физически лица.

Предложенията за допълнителна финансова тежест за земеделския бранш се правят

в година с незапомнена суша, изключително ниски добиви и слаба реколта, спад в икономическата активност поради глобалната пандемия, които поставят българските земеделски производители пред тежки изпитания. Тези негативни последици, с които трябва да се справи земеделският сектор, ще бъдат дълготрайни и няма да могат да се преодолеят само в рамките на една стопанска година, прогнозират от асоциацията.

Оценката на нейните членове е, че най-тежкото последствие от предложенията, е, че увеличението на данъчното бреме върху един производствен актив, какъвто е земеделска земя, ще доведе до ръст на цената на рентата и наема на земеделска земя. "Земеделската земя е основно средство за производство, което противоречи на данъчния принцип да не се облагат с данъци основни средства за производство. В крайна сметка

потърпевши ще бъдат земеделските производители - ползватели на земеделска земя,

които ще трябва да понесат финансовата и икономическа тежест от предлагания имуществен данък", смятат от асоциацията.

От там допълват, че липсват аргументи за избрания количествен праг на собственост от 20 хил. дка. "По същия начин би могло да бъде избран праг от 1000, 2000, 5000, 10 000, 500 000 дка", коментират в становището си от асоциацията. Посочват, че 10 хил. дка земя в Северна България е с много по-висока реална стойност в сравнение с 20 хил. дка земеделска земя в повечето части на Южна България, например.

Асоциацията възразява и срещу това данъкът да е национален, а да се администрира "на парче" от всяка отделна община.

Собствениците смятат, че такъв данък ще доведе и до замразяване на инвестиционния процес и развитието на земеделието като цяло, защото индиректно ще се спрат възможностите за подобряване на земеделската инфраструктура и хидромелиорациите.

Членовете на асоциацията смятат още, че направеното предложение е дискриминационно и противоречи на Конституцията на страната, според която не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите, основани на лично и обществено положение или имуществено състояние.

Според данни на комисията по земеделие в Европарламента, цитиран от "Капитал", България е държавата с най-висока концентрация на земеделска земя в малко на брой дружества- тук 1.5% от дружествата контролират повече от 82% от парцелите. Предлаганите проекти обаче няма да променят картината, посочва изданието.

Дневник