Беларуският президент Александър Лукашенко не помни такъв натиск за 26 години на власт. Откакто стана държавен глава през 1994 г., упорито е определян от някои медии като "последния диктатор на Европа". Силно зависимата от Русия страна видя по негово време в последните години както репресии срещу инакомислещи, така и опити за разведряване с Вашингтон в стремежа за лостове за преговори с Москва.

Конкуренция обаче не бе нещото, което очакваше. Двамата най-сериозни опоненти на предстоящите днес президентски избори - Валерий Цепкало и Виктор Бабарико - не бяха допуснати до вота, а влиятелният блогър Сергей Тихановски, чиято регистрация бе арестуван. Последва нещо необичайно - щабовете на другите противници на Лукашенко (съпругата на Цепкало Вероника и началникът на щаба на Бабарико Мария Колесникова) се обединиха около кандидатурата на домакинята и бивша учителка Светлана Тихановска. Макар тя да обещава, че ако спечели, ролята ѝ ще е само преходна - до организиране на свободни и честни избори - в социалните мрежи се ползва с огромна популярност.

Преди седмица се състоя и най-големият митинг в страната от разпадането на Съветския съюз. Според бивш съветник на Лукашенко, днес политически анализатор, президентът за пръв път е изправен пред няколко фронта и "не знае накъде да се обърне".

"Саша 3%"

Действителният рейтинг на Лукашенко не е известен - единственото достъпно проучване, излъчено по държавната телевизия, му дава 72%. Противниците му насмешливо го наричат "Саша 3%", като твърдят, че именно толкова е добрението за него. Това не предполага непременно победа за Тихановска - напротив, такъв сценарий според много експерти изглежда слабо вероятен, макар някои да не изключват балотаж. За част от противниците му дори това би било приемливо.

С гласността на недоволството в Беларус се поднови и западният натиск. Години след като президентски вот бе последван от репресии и разгонване на протестиращи (сблъсъци имаше и на сегашните многохилядни демонстрации), ръководството на ЕС и отделно първите дипломати на Германия, Франция и Полша призоваха беларуския лидер да уважава мнението на народа си.

Дори да е трудно да се предвиди победа на противници на Лукашенко в страната, слабо толерантна към опозицията, президентът се изправи пред много предизвикателства.

Примката около Лукашенко се затегна и заради отношението му към коронавируса. Пандемията той определи в края на седмицата като "политическа и икономическа война" срещу Беларус, след като се опитваше да омаловажи COVID-19 и не допускаше строги мерки за справяне с вируса, а накрая сам се зарази с него.

От "COVID война" до "Вагнер"

Лукашенко се постара да очертае опасностите пред Беларус, ако не е на власт. Той създаде напрежение с Москва, след като край Минск бяха задържани десетки бойци на частната военна компания "Вагнер" - действала или действаща се в Сирия, Украйна и африкански държави. Като обяви, че на беларуска територия има още групи от нея (впрочем руски медии твърдят, че Беларус от години е транзитен и логистичен пункт за "Вагнер"), той каза, че срещу него се готви "революция", но тя няма да успее.

Той същевременно увери, че ако загуби, никъде не би избягал, напротив - би останал в страната, защото и без това няма достатъчно пари да живее другаде.

Анализатори смятат, че страхът от репресии в Беларус отстъпва на желанието за промяна в последните месеци. Властите обаче опитват да променят това. За седмица шефът на кампанията на Тихановска, Мария Мороз, бе задържана за кратко два пъти, арестувани се оказаха американски граждани, в следствието се озова и ръководител на друга кампания заедно с политолога Виталий Шкляров. Отговарящите за звука на проправителствен концерт, пуснали песента "Перемен" ("Промени") на група "Кино", бе осъден на 10 дни затвор за хулиганство. Припевът ѝ гласи: "Промяна - искат нашите сърца. Промяна - искат нашите очи. В смеха и сълзите ни и в пулсирането на вените ни: "Промени! Искаме промени!""

Миналата седмица Лукашенко инспектира военни бази и предупреди, че повече улични протести не бива да бъдат разрешени, а армията ще е в готовност да реагира на всякакви провокации. По телевизията бяха идлъчени кадри и от разиграване на варианти на сблъсъци с протестиращи.

Противниците на Лукашенко искат демократични свободи, нова посока за преминаващата през икономическа стагнация страна и отмяна на конституцията от 1994 г., която му дава възможност за над два мандата. Президентът настоява, че това би довело на хаоса от 90-те години.

Дневник