Правителството на Ливан подаде оставка заради разрушителния взрив миналата седмица на пристанището в Бейрут, съобщи министърът на здравеопазването, цитиран от агенция "Асошиейтед прес".

Според агенцията решението е било взето под натиск, след като няколко министри подадоха оставка или изразиха намерението си да го направят. Здравният министър Хамад Хасан разговаря с журналисти в края на днешното правителствено заседание, проведено след два дни на демонстрации, в които имаше сблъсъци между силите за сигурност и протестиращи. Органите на реда използваха сълзотворен газ срещу демонстрантите.

Министър Хасан каза, че премиерът Хасан Диаб ще отиде в президентския дворец, за да връчи оставка от името на всички министри.

Взривът в пристанищен склад на 4 август уби поне 163 души, рани над 6000 и унищожи огромна част от столицата. За мнозина ливанци това бе последната капка на дълго трупано недоволство от сринатата икономика, корупцията и нефункционалното управление. Двама министри - на информацията и околната среда - подадоха оставки в неделя, няколко депутати ги последваха, а тях - и правосъдният министър.

Франция съобщи, че на международната дарителска конференция в подкрепа на Ливан са обещани 253 млн. евро за "незабавна" хуманитарна помощ. Целта е тези средства да отидат "директно" при пострадалите и да не са обвързани с политически или институционални реформи.

Това обаче ще е възможно само със средствата, предвидени за преките последици от взрива. Редица правителства, а и ливански жители, се опасяват, че средства, предвидени за помощ на страната, накрая не достигат до засегнатите заради огромната мрежа от корупция и интереси, изплетена в Ливан за няколко десетилетия.

Международният валутен фонд (МВФ) съобщи, че ще увеличи усилията си да помогне на Ливан след взрива; това обаче означава, че страната трябва да покаже воля за реформи. Бейрут започна преговори с МВФ през май, но именно заради липсата на реформи този диалог бе в застой. "Трябва ни единство в целта в Ливан - трябва всички институции да се обединят, за да извършат необходимите реформи", каза управляващият директор на институцията Кристалина Георгиева.

Не е известно колко биха били средствата, нужни само за възстановяване от експлозията. Смята се обаче, че те могат да достигнат 15 млрд. долара.

Голяма част от даренията, договорени на конференцията, ще дойдат от ЕС (общо 63 млн. евро), САЩ (15 млн. долара), Катар (50 млн.), Кувейт (40 млн.) и Великобритания (20 млн. паунда). Отделно от даренията на ЕС Дания ще предостави 20 млн., Германия - 10 млн.

Дневник