Изполвайки останките от планктона в океаните и климатични модели, учените изчислиха точно колко студено е станало на Земята през последния период на последната ледникова епоха, когато огромни ледени покривки са заемали големи части от Северна Америка, Южна Америка, Европа и Азия.

Средната глобална температура през периода, известен като Последния ледников максимум (LGM Last Glacial Maximum) от преди около 23 000 до 19 000 години, е била около 7.8 градуса по Целзий, около 7 градуса по-студена от 2019 г., съобщиха изследователите в сряда. Средната глобална температура на 20 век е 14C .

Определени региони са били много по-студени от средните нива. Полярните райони са се охлаждали много повече от тропиците, като арктическият регион е бил с 14С по-студен от средния за целия свят.

Учените са използвали данни от химични измервания на малки вкаменелости на зоопланктона и запазените структури от мазнини от други видове планктон, които се променят в зависимост от температурата на водата - т. нар. "температурно прокси". След това тази информация е била включена в климатични модели (които се използват и в момента за прогнозиране на времето), за да се изчислят средните световни температури.

"Климатът в миналото е единствената информация, която имаме за това какво наистина се случва, когато Земята се охлади или затопли до голяма степен. Така че, изучавайки ги, можем по-добре да разберем какво да очакваме в бъдеще", казва палеоклиматологът от Университета в Аризона Джесика Тиърни, водещ автор на изследването, публикувано в списание Nature.

"Имаме много данни за този период от време, тъй като той е изучаван толкова дълго време. Но един въпрос, на който науката отдавна търси отговор, е прост: Колко студено е било през ледената епоха?", обяснява тя в съобщение на университета.

Данните позволяват на климатолозите да разберат по-добре връзката между нарастващите нива на атмосферен въглероден диоксид и средната глобална температура. Получените резултати съответстват на настоящите идеи за това как земните полюси реагират на температурните промени.

"Климатичните модели прогнозират, че високите географски ширини ще се затоплят по-бързо от ниските ширини", казва Тиърни. "Прогнозите са да стане много топло над Арктика. Това се нарича полярно усилване. По същия начин по време на LGM откриваме обратния модел. По-високите ширини са просто по-чувствителни към изменението на климата и това ще продължава и в бъдеще."

Според данните на Тиърни и нейния екип при всяко удвояване на атмосферния въглерод, глобалната температура трябва да се повиши с 3.4C, което е в средата на диапазона, предвиден от последното поколение климатични модели - от 1.8 до 5.6C.

Атмосферните нива на въглероден диоксид през LGM ера са били около 180 части на милион, което е много ниско. Преди индустриалната революция нивата нарастват до около 280 части на милион, а днес те достигат 415 части на милион. Увеличаващата се скорост на натрупване на СО2 е тревожеща - през 2000 г. нивото е било 370 части на милион.

"Парижкото споразумение искаше да задържи глобалното затопляне до не повече от 1.5С над прединдустриалните нива, но ако нивата на въглероден диоксид се увеличават по този начин, би било изключително трудно да се избегнат дори 2C затопляне", смята Тиърни.

По време на последната ледникова епоха, продължила от около преди 115 000 до 11 000 години, големите бозайници като мамути и мастодонти са били добре приспособени към студения климат. Хората навлизат в Северна Америка за първи път през ледниковия период, прекосявайки сухопътен мост, който някога е свързвал Сибир с Аляска, тъй като морските нива са били много по-ниски, отколкото са днес.

Дневник