Министрите на външните работи на страните от Европейския съюз се споразумяха да бъдат наложени санкции на до 20 високопоставени представители на беларуските власти, отговорни за изборни измами и репресии срещу демонстранти, предаде "Асошиейтед прес", цитирана от БТА.

"Политико" говори за друго - между 15 и 17 души - и при това "правната база" за мерките може да отнеме седмици. Става дума за персонални санкции - замразяване на активи и забрана на пътувания до ЕС - които първите дипломати обсъждат в Берлин във втория ден от срещата си и в 20-ия ден на недоволството срещу изборните резултати и опитите за смазване на протестите в Беларус.

Президентът Александър Лукашенко вероятно също може да бъде включен в "черния списък" в някой момент, продължава АП. Агенцията цитира чешкия външен министър Томас Петричек, според когото спорът е дали това да стане "на първия етап или на по-късен". Литовският външен министър Линас Линкевичюс заяви, че Лукашенко трябва да бъде включен в списъка сега, но призна, че "по тактически причини" той може да не бъде санкциониран веднага.

Техническите подробности по законодателното оформяне на списъка няма да уточнени поне още една седмица, отбелязва АП.

Задържани журналисти

Това става в момент, когато недоволството срещу изборната победа с 80% за Лукашенко, обявена от ЦИК, не стихва. Стачките, обхванали редица заводи, още не са прераснали в национално движение, а президентът плаши с използване на сила. Вчера руският му колега Владимир Путин допусна при какви условия Русия може да влезе в Беларус, за да се притече на помощ.

Това не спира демонстрантите. Правозащитният център "Вясна" съобщи, че на вчерашните протести в Минск задържаните са над 180 души. Почти 7000 бяха те в първите дни на демонстрациите, започнали на 9 август, но под заплаха от санкции Беларус освободи повечето. Сред задържаните са близо 20 журналисти. Властите твърдят, че е ставало дума за "проверка на документите", правозащитници - че са били тормозени, докато се готвели да отразяват демонстрациите.

Междувременно говорителят на европейската дипломатическа служба Петер Стано написа в "Туитър", че "ЕС очаква от властите незабавното и безусловно освобождаване на задържаните журналисти заедно с ВСИЧКИ мирни протестиращи. Нека медиите си свършат работата без сплашване. Свободната преса е ключова за демокрацията, искана от хората в Беларус."

"Репутационна щета"

Украинското външно министерство междувременно обяви, че Киев замразява всички официални контакти с Минск. По думите на министър Дмитро Кулеба връзките с Беларус биха могли да се възстановят тогава, когато те няма да носят репутационни щети на Украйна. Затова сега контактите "са поставени на пауза". Преди дни Лукашенко обяви, че на протестите участват хора от Украйна, а Путин допусна вчера, че задържането на руснаци преди изборите, обявени като руски наемници, е част от спецоперация на САЩ и Украйна.

Засега не става дума за прекъсване на дипломатически отношения. Кулеба смята, че Киев ще синхронизира позицията си за конфликта с тези на ЕС и САЩ, но засега избягва отговора дали Украйна признава изборите в Беларус (ЕС отговори отрицателно миналата седмица). Президентът Володимир Зеленски заяви преди няколко дни, че на мястото на Лукашенко би повторил изборите.

Агенцията припомня, че през първите четири дни на протестите в Беларус срещу предполагаемото фалшифициране на резултатите от президентските избори на 9 август силите за сигурност са задържали близо 7000 човека, а стотици демонстранти са били ранени от гумени куршуми, шокови гранати или удари с палка. Загинаха са най-малко трима демонстранти. Само вчера на митингите в Беларус бяха задържани около 180 души.

Дневник