Откакто Унгария освободи след съдебно решение кандидатите за убежище, Карзан Мохамед Шариф Амин се чувства доста самотен: повечето останали кандидати бързо са заминали на Запад, а той не вижда приток на нови.

"Вече почти няма с кого да си говоря", оплаква се пред АФП 37-годишният иракски кюрд, баща на четири деца - един от последните мигранти, намиращи се в центъра за настаняване във Вамошсабади (Северозападна Унгария).

През май Унгария бе осъдена от Съда на Европейския съюз, тъй като от 2017 г. автоматично въдворяваше в два "транзитни лагера" на южната си граница лицата, потърсили международна закрила. Премиерът Виктор Орбан не одобри тази "агресия на Брюксел" и още повече втвърди политиката си. Затвори тези лагери и премести близо 300 кандидати за убежище в центрове за настаняване във вътрешността на страната, където малцина от тях решиха да останат.

От юни т.г. той вече не позволява легалното влизане на нови мигранти през границите, с което според ООН нарушава европейското и международното право. Кандидатите за убежище вече не могат да подават документи на унгарска земя - трябва да търсят съдействие от посолствата на Будапеща в съседните страни.

Много малко хора го правят. В Сърбия - страната, през която минават най-много мигранти, едва седем души са почукали на 31 юли на вратата на унгарската дипломатическа мисия, сочат данни на правителството, предоставени на АФП.

Унгарската агенция по въпросите на убежището разполага с два месеца за оценка на тези "декларации за намерения". Ако молбата е удовлетворена, автоматично следва един месец под арест в Унгария.

"Страдания и страх"

Децата се въртят в краката на Карзан Мохамед Шариф Амин, докато разговаряме с него. Той не е пожелал да замине като другите - надява се молбата му да бъде разгледана до следващия месец и да се засели в Унгария като бежанец. "В крайна сметка страната е членка на ЕС, нали? Искам само децата ми да са щастливи", казва той.
И обяснява, че е избягал от Ирак, за да не го вземат войник. Има много лоши спомени от прекараните със семейството си година и половина в един от двата "транзитни лагера".


"Преживяхме там повече страдания и страх, отколкото в Ирак", отронва той. Там е родено последното от четирите му деца и Амин не е могъл да разбере как така се е получило, че те "растат в един унгарски затвор".

Тези два лагера, опасани с бодлива тел, са изградени по протежение на укрепеното гранично заграждение, издигнато по нареждане на Орбан през 2015 г. Построяването им бе осъдено от ЕС, в който Унгария членува от 2004 г.

Унгария, която е подписала Женевската конвенция, твърдеше, че лагерите не са от затворен тип и че кандидатите за международна закрила не са лишени от свобода, тъй като могат да се завърнат в Сърбия. Тази страна обаче отказваше да приеме мигрантите обратно и те се озоваваха блокирани в нещо като юридическа "ничия земя".

Забавяне "без обяснение"

След освобождаването му Карзан Мохамед Шариф Амин е бил прехвърлен във Вамошсабади, недалеч от град Дьор и Словакия - по онова време в опразнения център според него е имало най-много 15 души.

Заминаването на мигрантите не е ускорило разглеждането на неговия случай. Администрацията е забавила нещата "без обяснение", констатира Тимеа Ковач, адвокатка от Унгарския хелзинкски комитет - неправителствена организация, предлагаща юридическа помощ на бежанците. "Всичко отнема много време, децата пропускат училище, а възрастните не могат да се интегрират", възмущава се тя пред АФП.

"Правителството на практика се е отървало от всички кандидати за убежище", смята унгарският говорител на агенцията на ООН за бежанците Ерньо Шимон.

Според унгарската полиция обаче около 20 000 души са били заловени в Унгария от януари до август т.г. при опит да проникнат в страната без документи. Те са били арестувани или върнати в Сърбия. По данни на ООН само през юли Унгария е експулсирала в Сърбия 804 души.

БТА/Дневник